Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Безполов робот влезе с обяда ми на поднос. Не искам никого да обидя, но наистина не можах да определя дали тя или той беше той или тя. Имаше леки мустачки, но същевременно и малки гърди. Хрумна ми да го пребия до безсъзнание и да се измъкна на свобода като Стив Маккуин, но нямах друго оръжие освен калъп сапун и можех да го вържа само с колана си.

Обядът беше поизстинал агнешки котлет. Картофите бяха нишестени гранати. Морковите от консерва бяха отвратителни, защото са си такива по природа.

— Вижте — примолих се на робота, — донесете ми поне дижонска горчица.

Машината не показа признаци на разбиране.

— Едрозърнеста или среднозърнеста. Не съм придирчив. Тя понечи да си тръгне.

— Почакайте! Говорите… ли… английски? Замина си. Яденето ми ме надви в играта на втренчени погледи.

Стратегията ми беше погрешна от самото начало. Опитах се с викане да се измъкна от този абсурд, но въдворените не могат да направят такова нещо. Търговците на роби приветстват своенравните бунтари, за да ги сломят пред очите на другите. В цялата затворническа литература, която съм чел — от „Архипелаг Гулаг“ и „Зло възпитание“ 17 17 Оригинално заглавие An Evil Cradling — автобиографичен разказ на Браян Кийнан за преживяванията му като заложник в Бейрут. — Бел.прев. до „Набито канче“, — правата трябва да се пазарят и добиват с хитрост. Затворническата съпротива само оправдава още по-суровите условия на пленничеството в очите на надзирателите.

Сега беше време да проявя хитрост. Трябваше да си водя подробни бележки за евентуалното изчисляване на компенсацията за нанесени щети. Трябваше да се държа любезно с Черната Ноукс. Но докато гонех студените грахови зърна с пластмасовата си вилица, в черепа ми избухна верига от фойерверки и старият свят внезапно свърши.

В бъдеще неродените още историци ще оценят вашето сътрудничество, Сонми-451. В настоящето ние, архиварите, ви благодарим. Нашата благодарност може да не означава много, но аз ще се постарая да ви съдействам за изпълнението на всяко ваше последно желание, доколкото то е по силите на моето министерство. Вижте, това сребърно приспособление с формата на яйце се нарича оризон. То записва едновременно изображение на лицето ви и думите ви. След като приключим, оризонът ще влезе в архивите на Министерството на завещанията. Моля ви, помнете, това не е разпит, нито процес. Вашата версия на истината е единствената, която има значение.

Никоя друга версия на истината не е била от значение за мен.

Да започнем. Обикновено първо моля затворниците да разкажат най-ранните си спомени. Изглеждате неуверена.

Аз нямам най-ранни спомени, Архиварю. Всеки ден от живота ми в „Татко Сон“ беше еднообразен като пържените картофи, които продавахме.

Тогава ви моля да опишете този свят.

Беше запечатан купол с диаметър около осемдесет метра, закусвалня, собственост на корпокрация „Татко Сон“. Сервитьорките прекарват дванайсет работни часа, без изобщо никога да излизат извън това пространство. Декорът е на звезди и ивици в червено и жълто и с изгряващото слънце. Градусите целзий са съобразени със света Отвън: през зимата е по-топло, през лятото — по-прохладно. Закусвалнята ни беше на минус деветия етаж под площад „Чонмьо“. Вместо прозорци на стените имаше монтирани РекЛ. В източната стена беше вграден асансьорът на закусвалнята — единственият вход и изход. Северната стена беше заета от кабинета на Провидеца, западната — от стаята на Помощниците му, южната — от спалнята на сервитьорките. Хигиенизаторите за потребителите бяха поставени на североизток, югоизток, югозапад и северозапад. В средата беше разположен Центърът. Тук посетителите поръчваха ястията си, ние въвеждахме поръчките им, удържахме стойността от Душите им на касите, после им поднасяхме ястията. От Центъра се издига Постаментът на Татко Сон. Тук Той изпълнява номера за забавление на посетителите.

Номера?

Различни трикове, триизмерни фокуси, пиене с пръст на стиропи с ягода-гуава, жонглиране със запалени бургери, кихавици от мушици. Децата обичат благото Му държане, разбира се, и сервитьорките Му Го обичат. Ние не знаехме ни друг баща, ни друга майка освен Татко Сон, нашият корпокративен Логомен.

Колко души персонал работеха в закусвалнята?

Прибл. четиринайсет. В стандартна закусвалня „Татко Сон“ работят един човешки Провидец, двама-трима Помощници и живеят дванайсет сервитьорки, обикновено по трима членове от четири стволови типа. През новоликата ми година при нас имаше три Хуа-сун, три Юна, три Ма-Лю-Да и три Сонми; този личен състав беше достатъчен, за да се справя с наплива в пиковите часове. Имаше седящи места за четиристотин потребители, но на Деветите нощи и Десетите дни от Спортния стадион на Корпокрацията идваха такива големи тълпи, че потребителите се хранеха прави.