Дейвид Мичъл - Облакът атлас

— Е, какво, отлична подготовка за длъжността ти на диригент на Лондонската филхармония — подхвърли В. Е.

Разсмяхме се и аз почти простих на сприхавия самодоволен стар чудак за това, че е такъв, какъвто е. Сложих още едно дърво в камината. На опушената светлина от огъня двамата старци дремеха като древни царе, спящи от цяла вечност в своите гробници. Нотирах хъркането им. Елгар трябва да се изпълнява от туба бас, Еърс — от фагот. Ще направя същото с Фред Делиус и Тревър Макерас и ще ги публикувам заедно в обща творба, озаглавена „Тайният музей на мумиите от епохата на Едуард“.

Три дни по-късно

Тъкмо се върнах от разходка в бавно темпо с В.Е. по „Монашеската променада“ до колибата на пазача. Аз бутах количката му. Пейзаж — мн. загадъчен тази вечер; есенните листа се носеха на припрени спирали, сякаш В.Е. беше магьосник, а аз — негов чирак. Дългите сенки на тополите падаха като решетки на окосената ливада. Еърс искаше да изложи концепцията си за една последна, голяма симфонична творба, която ще се казва „Вечното завръщане“ в чест на любимия му Ницше. Част от музиката ще вземе от някаква провалена опера по романа „Островът на доктор Моро“, чиято виенска постановка е била осуетена от войната, част според В.Е. ще му „дойде сама“, а за гръбнак ще използва „музиката от съня“, която ми издиктува в моята стая миналия месец в онази безумна нощ, за която ти писах. В.Е. иска четири части, женски хор и голям ансамбъл с характерното за Еърс изобилие от дървени духови инструменти. Същинско чудовище от дълбините. Иска да работя за него още половин година. Казах, че ще си помисля. Той каза, че ще ми повиши заплатата — едновременно вулгарно и ловко от негова страна. Повторих, че ми трябва време. Много се разстрои, че не възкликнах тутакси „Да!“ — но искам старият хитрец да признае пред себе си, че аз съм му нужен повече, отколкото той на мен.

Искрено твой,

Р.Ф.

Зеделгем

28.IX.1931 г.

Сиксмит,

Й. става мн. досадна. След като се любим, тя се просва на леглото ми като малоумна крава и започва да ме разпитва за другите жени, на чиито инструменти съм свирил. Вече измъкна от мен имената им и сега подхвърля неща като: „О, предполагам, че Фредерика те е научила на това?“ (играе си с онова рождено петно под ключицата ми, същото, което според теб прилича на комета — не мога да понасям, когато тази жена опипва кожата ми). Предизвиква дребнави препирни, за да може после дълго да се помиряваме, и обезпокоително започна да пренася нощните ни драми в общуването ни през деня. Еърс не вижда по-далеч от „Вечното завръщане“, но Ева ще се върне след десет дни, а това създание е зорко като сокол и за нула време ще надуши тайния мирис на мърша.

Й. си мисли, че нашите отношения й дават възможност да свърже по-здраво бъдещето ми със Зеделгем — донякъде на шега, донякъде зловещо сериозно казва, че няма да ми позволи да „изоставя“ нито нея, нито съпруга й в такъв труден за „тях“ момент. Дяволът, Сиксмит, се крие в местоименията. Най-лошото е, че започна да споменава пред мен думата с „о“ и иска да я чува в отговор. Какво й става на тази жена? Тя е почти два пъти по-възрастна от мен! Какво цели? Уверих я, че никога не съм обичал никого освен себе си и нямам намерение тепърва да започвам, особено с жената на друг мъж и особено когато този мъж може да очерни името ми в европейската музикантска общност само като напише пет-шест писма. И, естествено, дамата излиза с обичайните си номера, хлипа във възглавницата ми, обвинява ме, че съм я „използвал“. Съгласявам се — разбира се, че съм я „използвал“, точно както и тя ме е „използвала“. Това е взаимноизгодно споразумение. Ако вече не я устройва, не я държа насила. Тогава тя тича навън да се цупи ден-два, а после старата коза зажаднява за млад козел и се връща, нарича ме „любимо момче“, благодари ми, че съм „върнал на Вивиан неговата музика“, и глупавият кръг се завърта отначало. Чудя се дали в миналото не е прибягвала до услугите на Хендрик. От тази жена всичко може да се очаква. Ако някой от австрийските лекари психиатри започне да изследва главата й, ще открие цял кошер с неврози. Ако знаех, че е толкова нестабилна, никога нямаше да я пусна в леглото си първата нощ. Тя се люби безрадостно. Не, дивашки.

Приех предложението на В.Е. да остана тук поне до следващото лято. Решението ми не е повлияно от някакво космическо внушение — само от артистична изгода, финансова практичност и от това, че ако си тръгна, Й. може да изпадне в някоя криза. Последиците от това ще бъдат необратими.