Дейвид Мичъл - Облакът атлас

По-късно същия ден

Градинарят накладе огън от окапали листа — тъкмо идвам от там. Горещината по лицето и ръцете, тъжният дим, припукването и съскането на пламъците. Напомня ми за колибата на надзирателя в Грешам. Така или иначе, дойдох си от огъня с чуден пасаж — перкусия за припукването, алтов кларинет за дървата и неудържима флейта за пламъците. Само преди минута завърших аранжирането. Въздухът в замъка е влажен като пране, което не може да изсъхне. Течението в коридорите тряска вратите. Есента изоставя мекотата си и навлиза в навъсения си влажен период. Не помня дали лятото изобщо се сбогува с нас.

Искрено твой,

Р.Ф.

Руфъс Сиксмит се надвесва през парапета на балкона и пресмята с каква скорост тялото му ще се удари в паважа и ще сложи край на всичките му дилеми. В тъмната стая звъни телефон. Сиксмит не смее да вдигне слушалката. В съседния апартамент гърми дискомузика, вихри се веселба и той се чувства на повече от своите шестдесет и шест години. Пелена от смог замрежва звездите, но на север и на юг покрай брега блещукат милиардите светлини на Буенас Йербас. На запад — тихоокеански безкрай. На изток — нашият оголен, героичен, пагубен, лелеян, ненаситен, яростен американски континент.

От шумотевицата в съседния апартамент излиза млада жена и се надвесва през парапета на съседния балкон. Косата й е късо подстригана, лилавата й рокля — елегантна, но тя изглежда безутешно тъжна и сама. „Предложи й съвместно самоубийство, защо не?“ Сиксмит не го мисли сериозно и самият той няма да скочи, щом още не е угаснала и последната му искрица хумор. „А и точно за това се молят Грималди, Нейпиър и онези бандити с хубави костюми — за безшумен инцидент.“ Над безспирното бръмчене на уличното движение се надига вой на сирена на бърза помощ. Сиксмит бавно се прибира вътре, където телефонът рязко млъква. Щедро си налива втори вермут от минибара на отсъстващия домакин, заравя ръце в кутията с лед, после избърсва лице. „Излез, отиди някъде и се обади на Мегън, тя остана единственият ти приятел.“ Знае, че няма да го направи. „Не бива да я въвличаш в тази опасна бъркотия.“ Ритъмът на диското пулсира в слепоочията му, но той се намира в чужд апартамент и решава, че не е разумно да се оплаква. „Буенас Йербас не е Кеймбридж. Освен това ти се укриваш.“ Бризът затръшва балконската врата и от страх Сиксмит разплисква половината си вермут. „Не, стари глупако, не беше изстрел.“

Той попива разлятото с кухненска кърпа, пуска телевизора с намален до минимум звук и търси из каналите „Военнополева болница“. „Все някъде го дават. Трябва само да го намериш.“

Луиса Рей дочува глухо щракване на съседния балкон.

— Кой е там?

Никой. Стомахът й я предупреждава да остави чашата с тоник. „Трябваше ти тоалетна, не чист въздух“, но тя не иска да си проправя път обратно през танцуващата тълпа, а и няма време — навежда се и повръща: веднъж, два пъти, представя си мазно пиле, трети път. „Това — тя бърше очите си — е третото най-гадно нещо, което си правила.“ Изплаква уста, плюе в една саксия зад преградата. Попива устните си със салфетка и намира в чантата си ментов бонбон. „Върви си у дома и просто съчини насън калпавите си триста думи. И без това хората гледат само снимките.“

На балкона излиза мъж, твърде стар за своите кожени панталони, гол корем и раирана като зебра жилетка.

— Луиса-а-а! — в тъмното блясват поддържана златиста брада и египетски кръст от лунен камък и нефрит на врата. — Здрасти!

Луиса се чуди дали миризмата й няма да го отблъсне, но той е прекалено надрусан, за да забележи.

— Ричард — казва тя.

— Излязла си да погледаш звездите, а? Бива. Човече, Бикс е донесъл осем унции „сняг“. Луда работа. Хей, казах ли ти го в интервюто? Сега пробвам как ще ми пасне името „Ганджа“. Махарадж Аджа казва, че „Ричард“ не е в синхрон с моето йоведическо 15 15 Неправилна употреба на „аюрведическо“. — Бел.ред. „аз“.

— Кой?

— Моят гуру, Луиса-а-а, моят гуру! Той вече е в последното си прераждане, така де, преди… — Ричард изобразява с пръсти достигане на нирвана. — Ела на среща с него. Списъкът с чакащи е дълъг, така де, до безкрайност, обаче последователите с нефритени кръстове получават лична аудиенция още същия следобед. Така де, за какво ти е да ходиш в колеж и въобще тия глупости, когато Махарадж Аджа може да те научи на, така де, всичко за… Това — той обхваща с пръсти луната. — Думите са толкова… ограничени… Космосът… е толкова… така де, нали разбираш, всеобхватен. Пуши ли ти се трева? „Акапулко Голд“. Взех я от Бикс — Ричард се приближава. — Хей, Лу, хайде да се надрусаме след партито. Двамата сами, у нас, схващаш ли? Мога да ти дам много ексклузивно интервю. Може даже да напиша песен за теб и да я включа в следващата си плоча.