Дейвид Мичъл - Облакът атлас

По време на възстановяването ми моят приятел ще пусне по „моряшкия телеграф“ слуха, че г-н Юинг има лека треска, предизвикана от климата, и лично ще се грижи за мен. Хенри се възмути, когато споменах за заплащането му.

— Заплащане? Ти не си граф хипохондрик с дюшек, пълен с банкноти! Провидението те изпраща в ръцете ми, защото не вярвам повече от пет души в целия син Тихи океан да могат да те излекуват! Така че стига с това „заплащане“! Единственото, за което те моля, скъпи Адам, е да бъдеш послушен пациент! Моля те да пиеш прахчетата ми и да се оттеглиш в каютата си. Аз ще се отбия след нощната вахта.

Докторът ми е нешлифован диамант, бистър като вода. Дори сега, когато пиша тези думи, се просълзявам от благодарност.

Събота, 30 ноември

Прахчетата на Хенри са наистина чудодейно лекарство. Вдишвам с ноздри ценните прашинки, изсипани в лъжичка от слонова кост, и в миг цялото ми същество се изпълва с неугасима радост. Сетивата ми се изострят, ала крайниците ми сякаш потъват в реката Лета. Паразитът в мен още шава нощем като пръст на новородено, предизвиква болезнени спазми и ме спохождат отвратителни и ужасни сънища.

— Сигурен знак — утешава ме Хенри, — твоят червей реагира на нашето противопаразитно средство и търси убежище в дълбините на церебралните ти канали, откъдето и се пораждат видения. Напразно се крие Gusano Coco , скъпи ми Адам, напразно. Ние ще го измъкнем навън!

Понеделник, 2 декември

Денем в ковчега ми е горещо като в пещ и потта ми капе върху тези страници. Тропическото слънце се раздува и изпълва обедното небе. Мъжете се трудят полуголи със загорели от слънцето торсове и сламени шапки. От дъските сълзи нагорещена смола, която полепва по подметките. Вятърът ненадейно донася дъжд и също толкова бързо го отвява, и за минути палубата изсъхва със съскане. В живачното море пулсират португалски бойни кораби, летящи риби омагьосват наблюдателя и около „Пророчицата“ кръжат охреножълти сенки на акули чук. По-рано настъпих калмар, който се беше преметнал през фалшборда (нещо в очите и устата му ми напомни на моя тъст)! Водата, която наляхме на остров Чатъм, е вече застояла и ако не капна в нея малко бренди, стомахът ми се бунтува. Когато не играя шах в каютата на Хенри или в каюткомпанията, аз си почивам в своя ковчег, докато Омир не ме изпрати в страната на сънищата сред вълни и атински платна.

Вчера Аутуа почука на вратата на ковчега ми, за да ми благодари, че съм му спасил живота. Каза, че ми е задължен (самата истина) до деня, в който той ще ми спаси живота (дано никога не настъпи)! Попитах как намира новите си задължения.

— По-добре от роб на Купака, гусине Юинг.

Така или иначе, явно усетил страха ми, че някой може да стане свидетел на нашия разговор и да докладва на капитан Молиньо, благодарният мориори се върна при моряците на носа и оттогава не ме е търсил. Както ме предупреждава Хенри, „едно е да хвърлиш кокал на някой черньо, но съвсем друго — да го прибереш за цял живот! Приятелствата между расите, Юинг, никога не надхвърлят обикновената привързаност на вярното ловджийско куче към господаря си“.

Нощем докторът ми и аз с наслада се разхождаме по палубата, преди да се оттеглим в каютите си. Приятно е дори само да дишаш прохладния въздух. Погледът ти се рее из пътеките от искрящо море и звездното Мисисипи, което се носи през небесата. Снощи мъжете се бяха събрали на бака на светлината от фенерите да сучат коноп на върви за въжета и забраната за присъствие на „странични лица“ на бака като че ли не важеше (след случката с Аутуа презрението, което будеше „г-н Накокошиненият драскач“, е позабравено, както и прозвището). Бентнейл изпя десет куплета за световните бордеи, толкова цинични, че биха пропъдили и най-разпътния сатир. Хенри добави единайсети куплет (за Косматата Мери от Инверари), от който въздухът още повече се нажежи. След него подканиха Рафаел да изпее нещо. Той седна на върха на носа, който „оставя вдовици“, и запя следните думи с нешколуван, но искрен и сърдечен глас:

Мълчанието на суровите моряци е по-голямо признание от която и да е ерудирана похвала. Откъде Рафаел, момче, родено в Австралия, ще знае наизуст американска песен?