Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Сутрешната вахта удари камбаната в шест часа и през люка ми надникна дъждовна заран. Бях поспал малко, но молитвите ми изгревът да пропъди като лош сън неканения мориори не бяха чути. Помолих го да се престори, че току-що ми се е показал и да не споменава за снощния ни разговор. Той направи знак, че разбира, но аз се боях от най-страшното: индианската схватливост не може да се мери с тази на Бурхаве.

Запристъпях по трапа („Пророчицата“ се мяташе като млад мустанг) към офицерската каюткомпания, почуках и влязох. Г-н Родерик и г-н Бурхаве слушаха капитан Молиньо. Прокашлях се и казах на всички „добро утро“, на което нашият дружелюбен капитан сквернословно отвърна:

— Ще направиш утрото ми по-добро, като тозчас се пръждосаш по дяволите!

Аз хладнокръвно попитах кога капитанът ще може да ми отдели време, за да чуе новината за беглеца индианец, който току-що е изскочил от намотаното въже и е заел „така наречената моя каюта“. По време на последвалото мълчание лицето на капитан Молиньо, бледо като кожа на рогат гущер, поруменя като печено говеждо. И преди да е започнала тирадата му, аз добавих, че пътникът без билет уверява, че е добър моряк, и моли да заработи билета за пътуването си.

Г-н Бурхаве изпревари своя капитан с очакваните обвинения и възкликна:

— На холандските търговски кораби онези, които съдействат на пътници без билети, споделят тяхната съдба!

Напомних на холандеца, че плаваме под английски флаг, и го попитах защо тогава, след като самият аз съм скрил пътника без билет в намотаното въже, от четвъртък вечер насам съм молил неведнъж да преместят нежеланата купчина, сякаш съм искал да разкрият предполагаемата ми „конспирация“? Това попадение право в целта удвои храбростта ми и аз уверих капитан Молиньо, че покръстеният туземец е прибягнал до тази крайна мярка, за да не може неговият господар маори, който се заклел да изтръгне и изяде черния дроб на своя роб (реших да поукрася малко разказа си за събитията), да насочи нечестивия си гняв към спасителя му.

Г-н Бурхаве избухна:

— Значи тоя проклет черньо иска да сме му благодарни?

Не, отвърнах аз, туземецът мориори моли да му дадат възможност да докаже, че може да бъде полезен на „Пророчицата“. Г-н Бурхаве кресна:

— Пътникът без билет си е пътник без билет, даже да с… късове сребро! Как му е името?

Не знам, отговорих, защото не съм разпитвал човека, а незабавно съм дошъл при капитана.

Накрая капитан Молиньо заговори:

— Добър първокласен моряк, казваш? — гневът му беше отстъпил пред перспективата да се сдобие с ценен чифт ръце, за които не се налага да плаща. — Индианец? Къде се е ошлайфал в занаята?

Повторих, че две минути не са ми били достатъчни, за да науча историята му, но инстинктът ми подсказва, че индианецът е честен човек.

Капитанът избърса брадата си.

— Г-н Родерик, придружете нашия пасажер заедно с инстинкта му и изкарайте опитомения му дивак на бизана — той подхвърли един ключ на първия си помощник. — Г-н Бурхаве, ловната ми пушка, ако обичате.

Вторият помощник и аз се подчинихме на нареждането.

— Рискована работа — предупреди ме г-н Родерик. — Единственият закон на „Пророчицата“ е каквото си науми старецът.

Има и друг закон на име „Съвест“, действащ навсякъде, където Бог вижда, отвърнах аз. Аутуа очакваше присъдата си обут в памучните панталони, които купих в Порт Джаксън (той се беше качил на кораба от лодката на г-н Д’Арнок само по дивашка препаска и огърлица от зъби на акула). Гърбът му беше гол. Надявах се, че следите от камшик ще засвидетелстват силата на духа му и ще събудят съчувствие в сърцата на наблюдателите.

Невидими плъхове разнесоха из кораба новината за новодошлия и повечето моряци се скупчиха на палубата (моят съюзник Хенри още не беше станал и не знаеше в каква беда съм изпаднал). Капитан Молиньо измери с поглед непознатия мориори, сякаш оглеждаше муле, и се обърна към него със следните думи:

— Г-н Юинг, който няма никаква представа как си се качил на моя кораб, казва, че се смяташ за моряк.

Аутуа отговори смело и с достойнство:

— Да, капитане, гусине, две години китоловен кораб „Мисисипи“ от Хавър с капитан Масперо и четири години „Рог на изобилието“ от Филаделфия с капитан Кейтън, три години индийски…

Капитан Молиньо го прекъсна и посочи панталоните му.

— Да не си отмъкнал тази дреха от долните каюти?

Аутуа усети, че и аз съм подследствен.

— Тоз джентълмен християнин дава, гусине.