Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Всички от екипажа проследиха с очи пръста на нарушителя, насочен към мен, и г-н Бурхаве тутакси напипа слабото ми място:

— Той ли? И кога ти е връчил този подарък?

Спомних си едно изречение на тъста ми: „За да заблудиш съдия, направи се на заинтригуван, но за да баламосаш целия съд, направи се на отегчен“; затова аз се престорих, че вадя някаква прашинка от окото си. Аутуа отговори с похвална досетливост:

— Преди десет минути, гусине, аз няма дрехи, джентълмен казва, гол не добре, облича това.

— Щом си моряк — капитанът вдигна палец, — да те видя как ще спуснеш този бомбрамсел от средната мачта.

При тези думи беглецът доби колеблив и объркан вид и аз почувствах как безумният риск, който съм поел, като съм повярвал на думите на индианеца, се обръща срещу мен, но Аутуа бързо забеляза уловката.

— Гусине, тоз мачта не средна мачта, това бизанмачта, да?

Капитан Молиньо равнодушно кимна.

— Тогава бъди така добър да спуснеш бомбрамсела на бизана.

Аутуа ловко се закатери по мачтата и аз започнах да се надявам, че не всичко е загубено. Новоизгрялото слънце грееше ниско над водата и ни караше да присвиваме очи.

— Зареди пушката ми и се прицели — нареди капитанът на г-н Бурхаве, след като нарушителят подмина гафела на бизана. — По моя заповед стреляй!

Тогава аз най-яростно запротестирах — индианецът беше получил свето кръщение, — но капитан Молиньо ми нареди да млъкна или да плувам обратно към Чатъм. Никой американски капитан не би застрелял човек така подло, пък бил той и негър! Аутуа стигна до най-горната рея и ловко като маймуна тръгна по нея въпреки бурното море. Като видя платното да се спуска, един от най-старите „морски вълци“ на кораба, мрачен исландец, трезвен, добродушен и трудолюбив моряк, изказа на всеослушание възхищението си:

— Тоя черният е стар моряк като мен, да, има пръсти на краката като риболовни куки!

Изпитах такава благодарност, че бях готов да целуна ботушите му. Скоро Аутуа спусна платното — трудна операция даже за група от четирима. Капитан Молиньо одобрително изсумтя и нареди на г-н Бурхаве да прибере пушката му.

— Но проклет да съм, ако платя и цент на този пасажер без билет. Ще си заработи пътуването до Хаваите. Ако не е мързелив, там може да подпише договор, както му е редът. Г-н Родерик, може да заеме койката на мъртвия испанец.

Изхабих си перото да описвам днешните преживелици. Стана твърде тъмно и нищо не се вижда.

Сряда, 20 ноември

Силен източен бриз, много солен и потискащ. Хенри завърши прегледа си и има лоши новини, макар и не най-лошите. Моето неразположение се дължи на паразит, Gusano Coco Cervello . Този червей е ендемичен за цяла Меланезия и Полинезия, но е станал известен на науката едва през последните десет години. Размножава се във вонящите канали на Бата-вия — със сигурност мястото, където самият аз съм се заразил. Веднъж погълнат, той се придвижва по кръвоносните съдове на гостоприемника до предната част на малкия мозък (оттук пристъпите на мигрена и световъртежите ми). След като се настани в мозъка, паразитът навлиза в стадий на бременност.

— Ти си реалист, Адам — каза ми Хенри, — затова няма да подслаждам горчивия ти хап. След като се излюпят ларвите, мозъкът на жертвата се превръща в червива зелка. От образуваните при гниенето газове тъпанчетата на ушите и очните ябълки изпъкват, докато изскочат и освободят облак от спори на Gusano Coco .

Така звучи смъртната ми присъда, но сега идва ред на отсрочката на изпълнението и обжалването. Смесица от урусиум алкали и оринокски манган ще калцира моя паразит, а от лафридиктска смирна той ще се разложи. В „аптеката“ на Хенри има такива лекарства, но от първостепенно значение е точната дозировка. По-малко от половин драхма не може да унищожи Gusano Coco , но по-голямо количество от лекарството ще убие пациента. Моят доктор ме предупреждава, че когато паразитът умира, отровните му жлези се пукат и отделят съдържащото се в тях вещество, затова аз ще се чувствам по-зле, докато не се възстановя напълно.

Хенри ме закле да не обелвам дума за състоянието си, защото хиени като Бурхаве се нахвърлят върху най-уязвимите, а невежите моряци могат да проявят враждебност към заболявания, които не са им познати.

— Веднъж чух как един моряк поел на далечно плаване за Лисабон и на седмица път от Макао показал признаци на проказа — припомни си Хенри, — и целият екипаж без никакво обяснение хвърлил нещастника през борда.