Дейвид Мичъл - Облакът атлас

— Слушай, кой е там сега? При теб?

— Само Дени.

— Но Дени е мъртъв!

— Знам! Стои в езерото с рибите от ужасно… вече от седмици. Как очакваш да го извадя от там? Слушай, Тимбо, бъди така добър, донеси ми кошница с храна или каквото и да е от „Фортнъм и Мейсънс“, можеш ли? Изядох всичките крекери, а всички дроздове изядоха трохите и сега нямам нищо за ядене освен храна за риби и сос „Къмбърланд“. Астън не се е обаждал, откакто взе колекцията от картини на Дени, за да я покаже на някакъв приятел оценител, а това беше преди… дни, по-скоро седмици. От газовата компания ни спряха газта и…

Очите ме заболяха от рязка светлина.

Уидърс изпълни рамката на вратата.

— Пак ли ти? Аз обезумях:

— Брат ми е починал! Мъртъв е, разбирате ли? Вкочанен, по дяволите! Снаха ми е луда и не знае какво да прави! Това е сериозен семеен проблем! Ако имате поне грам християнска съвест в проклетото си тяло, ще ми помогнете да оправя тази проклета, ужасна бъркотия!

Драги читателю, Уидърс видя в мен само истеричен затворник, който досажда с телефонни обаждания след полунощ. Той отмести с ритник стола от пътя си. Аз закрещях в телефонната слушалка:

— Джорджет, слушай ме, затворен съм в проклета пъклена лудница на име къща „Аурора“ в Хъл, запомни ли? Къща „Аурора“ в Хъл и, за Бога, прати някого да дойде и да ме измъкне…

Гигантски пръст прекъсна връзката. Нокътят му беше изкривен и оръфан.

Сестра Ноукс удари гонга за закуска, за да обяви начало на войната.

— Приятели, ние сме държали змия в пазвата си.

Сред насъбралите се Неумрели настана тишина.

Някакъв съсухрен орех почука с лъжицата си.

— Арабите знаят как да се оправят с такива, сестро! Саудитите не пипат с кадифени ръкавици, а? Петък следобед на паркинга пред джамията — храс! А? А?

— В нашата кошница има гнила ябълка.

Кълна се, сякаш след шестдесет години отново се върнах в момчешкото училище в Грешам. Същата попара се размекваше в същата купа с мляко.

— Кавендиш! — гласът на сестра Ноукс затрепка като звук от свирка. — Станете!

Главите на онези полуживи аутопсии в плесенясали сака и избелели блузи се завъртяха към мен. Знаех, че ако реагирам като жертва, ще подпечатам собствената си присъда.

Трудно ми беше да се трогна. Цяла нощ не бях мигнал. Дени беше мъртъв. По всяка вероятност станал храна на шараните.

— О, за Бога, жено, трябва да имаш някаква мярка в този живот. Диамантите на короната все още са на сигурно място в Тауър! Аз само проведох един много важен телефонен разговор. Ако в къща „Аурора“ имаше интернет кафе, на драго сърце щях да изпратя имейл! Не исках да будя никого, затова проявих инициатива и използвах за кратко телефона. Поднасям искрените си извинения. Ще платя за разговора.

— О, и още как ще платите. Драги съжители, какво правим ние с гнилите ябълки?

Гуендолин Бендинкс стана и ме посочи с пръст.

— Засрамете се!

Уорлок-Уилямс направи същото.

— Засрамете се!

Един по един онези Неумрели, които бяха достатъчно с всичкия си, за да следят развоя на събитията, също се включиха:

— Засрамете се! Засрамете се! Засрамете се!

Г-н Мийкс дирижираше хора като Херберт фон Караян. Аз си налях чай, но дървена линийка изби чашата от ръцете ми.

Сестра Ноукс мяташе електрически искри:

— Не смейте да отмествате поглед, докато ви засрамват!

Като се изключат един-двама изоставащи, останалият хор умря от естествена смърт.

Кокалчетата ме засърбяха. Гневът и мъката мобилизираха ума ми като пръчка при медитация.

— Съмнявам се, че любезният г-н Уидърс ви е казал, но научих, че брат ми Денхолм е мъртъв. Да, съвсем мъртъв. Обадете му се сама, ако не ми вярвате. Всъщност ви моля да му се обадите. Снаха ми не е съвсем наред и има нужда от помощ за погребението.

— Откъде сте разбрали, че брат ви е мъртъв, преди да нахлуете в кабинета ми?

Изкусен двоен нелсън. Тя си играеше с разпятието си и това ме вдъхнови.

— От свети Петър.

Голямо лошо мръщене.

— Как от него?

— Той ми се яви насън и ми каза, че наскоро Денхолм е преминал Отвъд. „Обади се на снаха си — рече. — Тя има нужда от помощта ти.“ Казах му, че ползването на телефона е нарушение на правилника на къща „Аурора“, но свети Петър ме увери, че сестра Ноукс е богобоязлива католичка, която ще приеме подобно обяснение, без да ми се подиграва.

Дучето в женски облик направо се зашемети от тези небивалици („познай врага си“ бие „познай себе си“). Ноукс прехвърли в ума си алтернативите: дали бях опасен душевноболен, безобиден халюциниращ, силов политик, свят прорицател?