Ясмина Кадра - Кабулските лястовици

— Съпругата ми ви приготви храна — казва Атик.

— Случили сте на жена!

Какъв глас! Атик преглъща. Той очаква тя да продължи по темата, да се изповяда за драмата, която я разяжда отвътре.

След дълго мълчание той чува собствения си шепот:

— Заслужавал е да умре.

После продължава по-уверено:

— Аз бих поставил ръката си в огъня. Човек, който не си дава сметка какъв късмет има, няма право на състрадание.

Адамовата му ябълка направо ще изскочи от гърлото, когато добавя:

— Сигурен съм, че е бил грубиян. Отвратителен грубиян. Пропит с чувство за превъзходство.

Невъзможно е да е бил друг. Наистина, когато не съзнаваш какво си спечелил, значи не го заслужаваш.

Раменете на затворничката се превиват.

Атик заговаря още по-високо, след като думите му правят впечатление.

— Той се отнасяше към вас жестоко, нали? За няма нищо запряташе ръкави и се нахвърляше върху вас.

Тя повдига глава. Очите й напомнят на скъпоценни камъни; усмивката й грее, тъжна и възхитителна едновременно.

— Доведе ви до края на търпението, нали? Сигурен съм, че е станал невъзможен…

— Той беше чудесен — отронва тя с ведър глас. — Аз не си давах ясно сметка какъв шанс съм имала.

Атик е свръхвъзбуден. Не го сдържа на едно място. Върнал се у дома по-рано от предвиденото, той не престава да шари из двора, да вдига очи към небето и да си говори сам.

Седнала върху сламеника си, Мюссарат го наблюдава безмълвно. Тази история започва да я безпокои. Атик не е същият, откакто му е поверена затворничката.

— Какво има? — гълчи я той. — Защо ме гледаш така?

Мюссарат решава, че не е безопасно да му отговаря, още по-малко да го успокоява. Атик има вид, че само това чака, за да се нахвърли отгоре й. Погледът му е зареден с мълнии, а юмруците му са побелели от стискане.

Той се приближава към нея, а от крайчеца на устата му се проточва пяна.

— Каза ли нещо?

Тя поклаща глава в знак на отрицание.

Той слага ръце на хълбоците си, обръща се към двора, след това гримасничейки от ярост, удря по стената и започва да нарежда:

— Било е глупаво произшествие. На всеки може да се случи. Нещо, което не можеш да предвидиш, връхлита те изненадващо. Мъжът й се спънал в някаква бутилка и главата му се ударила смъртоносно в пода. Проста работа. Наистина драматична история, но произшествие. Тя, клетата, не е виновна за нищо. Казите 20 20 Тоест съдиите. — Бел.прев. трябва да си дават сметка, че са осъдили невинна жертва. Никой няма право да изпраща на смърт когото и да било, защото е станал обект на произшествие. Тази жена не е убила мъжа си. Тя не е убила никого.

Мюссарат изразява съгласие. Боязливо. Атик дори не я забелязва.

— Трябва да река две думи на Касим — решава на края на дългия си монолог. — Той има връзки по висините, общува с влиятелни приятели. Ще го послушат. Не бива невинна да бъде предадена на палача заради произшествие.

— Какви ги разправяш? — възмущава се Касим Абдул Яббар, недоволен, че Атик е дошъл да го безпокои за глупости. — Тази побесняла кучка е съдена и осъдена. След три дни тя ще бъде екзекутирана на стадиона пред знатни зрители. Тя е единствената жена, включена в церемонията. Дори да беше невинна, никой не би могъл нищо да направи за нея. Но тя е виновна.

— Невинна е…

— Откъде знаеш?

— Тя самата ми каза.

— И ти й повярва?

— А защо не?

— Защото те е излъгала. Долна лъжкиня е тя, Атик. Играе си с твоята добрина. Не ставай защитник на престъпничка, за която нищо не знаеш. Достатъчно грижи си имаш и без нея…

— Тя не е убивала никого.

— Съседите й са свидетелствали срещу нея. Били са категорични. Тая гадина се е отнасяла отвратително с мъжа си. Непрекъснато го е гонила от къщи. Нещата са от ясни по-ясни… (Хваща го за раменете и го гледа право в очите.) Атик, клети ми Атик, ако бързо не се вземеш в ръце, накрая няма да можеш да намериш дори пътя към дома си. Забрави тази вещица. След три дни тя ще се пресели при прадедите си и друга ще я замести. Не знам какво е сторила, за да те оплете, но на твое място не бих й обърнал никакво внимание. Ти имаш нужда от състрадание, не тя. Онзи ден те предупредих. Прекалено се затваряш в себе си, Атик, пази се, скоро няма да можеш да се измъкнеш от кашата. Ти не ме послуша. Резултатът е, че съвсем си сдал багажа и ето че с вайканията си тази миризлива кучка скъса от мъка душата ти. Остави я да пукне. Повярвай ми, че е намерила точно онова, което е търсела. Пък и в края на краищата тя е просто жена.