Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Радвам се, че го разбирате.

— Трой, оженете се за нея и забравете това, което уговорихме преди малко. Това е ужасно за мен, но вземете Батшеба, аз се отказвам от нея! За да ви бъде напълно предана тялом и духом, тя сигурно много ви обича. Батшеба, бедна жено, заблудена жено!

— А Фани?

— Батшеба е богата — с нервна загриженост продължи Болдуд — и тя ще ви бъде добра съпруга, Трой. Заради нея наистина си заслужава да ускорите сватбата!

— Но тя има властен характер, дори, бих казал, нещо повече, и аз ще бъда само неин роб. А с бедната Фани мога да правя каквото си пожелая.

— Трой — умолително прошепна Болдуд, — аз ще сторя всичко за вас, само не я изоставяйте. Моля ви, не я изоставяйте, Трой!

— Кого? Бедната Фани?

— Не! Батшеба Евърдийн. Обичайте я! Обичайте я с цялото си сърце! Как не разбирате, че за вас е много изгодно веднага да я вземете?

— Няма да взема нищо, което вече не съм взел.

Ръката на Болдуд отново се протегна конвулсивно към Трой. Той обузда сляпата си ярост, а тялото му се отпусна като смазано от мъка. Трой продължи:

— Скоро ще се откупя от войската и тогава…

— Но вие трябва да ускорите сватбата! Ще бъде по-добре и за двама ви. Вие се обичате и трябва да ми позволите да ви помогна да се ожените.

— Как?

— Като прехвърля петстотин фунта на Батшеба, вместо на Фани, за да можете веднага да се ожените. Но не! Тя не би ги приела от мен. Аз ще ви ги изплатя в деня на сватбата.

Трой замълча, тайно удивен от бясното заслепление на Болдуд. После попита някак си небрежно:

— И аз ще получа всичко сега?

— Да, ако искате. Обаче сега не нося със себе си толкова пари. Не очаквах това. Но всичко, което имам, е ваше.

Като сомнамбул Болдуд отвори голямата платнена чанта, която носеше, и започна да рови в нея.

— Имам още двайсет и един фунта. Две банкноти по десет и една златна лира. Но преди да си тръгна, трябва да ми подпишете един документ…

— Дайте ми парите и ще отидем направо при нея. Готов съм да подпиша каквото пожелаете, само за да ви угодя. Но тя не трябва нищо да разбере за тези пари.

— Да, да, разбира се — припряно продума Болдуд. — Ето парите. Ако ме придружите до дома, там ще напишем документа за останалата сума, а също и условията.

— Първо ще идем при нея.

— Но защо? Пренощувайте при мен, а утре сутринта ще отидем при нотариуса.

— Но аз трябва да се посъветвам с нея или поне да я уведомя.

Те се изкачиха по хълма до къщата на Батшеба. Когато стигнаха до входа, Трой каза: „Почакайте малко“ и влезе вътре, като остави вратата притворена. Болдуд зачака. След две минути в коридора светна и той видя, че отвътре веригата на вратата е закачена. Появи се Трой със свещ в ръка.

— Нима смятахте, че ще се вмъкна с взлом? — презрително попита Болдуд.

— О, не, просто обичам всичко да е сигурно. Ще хвърлите ли поглед на това? Аз ще ви държа свещта. — През открехнатата врата Трой му подаде един сгънат вестник и приближи свещта. — Ето тук — посочи с пръст той.

Болдуд зачете:

„БРАКОСЪЧЕТАНИЯ

На 17 т.м. в църквата «Свети Амброзий», в Бат, от преподобния Д. Минсинг, бакалавър по богословие, Френсис Трой, единствен син на покойния доктор Едуард Трой от Уедърбъри, сержант от Единадесети гвардейски драгунски полк, за Батшеба, единствена жива наследница на покойния мистър Джон Евърдийн от Кастърбридж.“

— Как беше приказката, Болдуд — болен здрав носи! — подхвърли Трой. И прозвуча ехиден гърлен смях. Вестникът падна от ръцете на Болдуд. Трой продължи: — Петдесет фунта, за да се оженя за Фани. Дадено! Двайсет и един фунта, за да не се женя за Фани, а за Батшеба. Дадено! В крайна сметка: вече съм съпруг на Батшеба. Да, Болдуд, вас ви сполетя жалката участ на тези, дето се опитват да застанат между мъжа и жена му. И още нещо. Колкото и да съм лош, все пак не съм такъв негодник, че сватбата или нещастието на някоя жена да бъдат за мен пазарлък и търговия. Фани ме напусна отдавна и въобще не знам къде е. Търсих я навсякъде. И друго. Вие казвате, че обичате Батшеба; макар че при най-нищожния привиден повод сте готов да повярвате в безчестието й. Пет пари не давам за такава любов! Сега, след като ви дадох този урок, вземете си парите.

— Няма да ги взема, няма! — изсъска Болдуд.

— Както искате, но и аз също няма да ги приема — презрително изрече Трой, уви златото в банкнотите и хвърли всичкото на пътя.

Болдуд размаха юмрук срещу него.

— Ах ти, мошеник! Изчадие адово! Сатана! Ама ще те накажа, запомни това, ще те накажа!