Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Подготвяйки тази книга за новото издание, си припомних, че именно в главите на „Далече от безумната тълпа“, когато те излизаха ежемесечно в едно популярно списание, за първи път се реших да спомена думата „Уесекс“, която заимствах от страниците на старата история на Англия. Аз й дадох фиктивно значение, като на съществуващо и понастоящем название на местност, някога влизала в пределите на средновековното англосаксонско кралство. Замислената от мен серия романи е до голяма степен свързана с мястото на действие и за да запазя впечатлението за цялост, беше нужно да създам някаква определена представа за територия. Тъй като разбрах, че площта на едно графство е недостатъчна за замислената от мен поредица, а и не желаех да измислям ново име, аз съживих старинното.

Оттогава наименованието, което отнасях към хоризонтите и пейзажите на отчасти измисленото, отчасти съществуващо графство, все по-широко започна да навлиза в употреба като истинско обозначение на някои наши провинции. И постепенно моето измислено графство придоби чертите на напълно реална местност, където хората могат да отидат, да купят къща и да пишат оттам до вестниците. Но моля моите добри и идеалистично настроени читатели да не се успокояват с мисълта, че жителите на Викторианския „Уесекс“ съществуват някъде другаде, освен в тези книги, които подробно описват техния живот, разговори и нрави.

Нещо повече: едва ли някой ще може без чужда помощ да открие село Уедърбъри, където се развиват събитията, описани в моята хроника. По една извънредно щастлива случайност все още са запазени непокътнати описаната от мен църква и няколко стари къщи. Но старинната пивоварна — забележителност на енорията — е съборена още преди двадесет години, а и повечето къщи — все с капандури и сламени покриви — ги постигна същата участ. Прекрасната старинна къща в нашата история е преместена поне на една миля от мястото, където в действителност се намира, но като изключим това, тя и досега, при слънчево и лунно осветление, изглежда точно така, както е описана. Играта на роби, която доскоро се играеше почти целогодишно пред старата житна борса, доколкото ми е известно, вече изобщо не се играе от съвременните момчета. Гадаенето по Библията с ключ, картичките на Валентинов ден, гощавките след стригането на овцете, дългите блузи на стригачите, празненствата подир жетва — неща, на които се придаваше огромно значение — всичко това изчезна заедно със старите къщи. Няма ги вече събиранията на чашка, едно време прословути по селата. Основната причина за тези промени беше неотдавнашната постепенна замяна на местните жители, които поддържаха обичаите и традициите, с приходящи работници. Това доведе до прекъсване на историческата приемственост в този край, тъй като необходимото условие за съхраняването на преданията, фолклора, тесните взаимовръзки и своеобразните индивидуалности, характерни за тази среда, е силната привързаност към земята, към мястото, където се раждат, растат и се сменят поколение след поколение.

Томас Харди

Когато фермерът Оук се усмихваше, устата му се разтегляше встрани, докато стигнеше на съвсем незначително разстояние от ушите, очите се превръщаха в цепки, около тях като несръчно нарисувани лъчи на изгряващо слънце плъзваха и се разсейваха по цялото му лице разклонени бръчици.

Казваше се Габриел и в делничен ден беше разумен млад мъж с непринудени, спокойни обноски, прилично облекло и природно кротък нрав. В неделя той се превръщаше в обременена от празничните дрехи и чадъра личност с неясни възгледи и склонност да отлага. С други думи бе човек, сам решил, че от нравствена гледна точка се намира някъде по средата на огромното пространство от безгрижен неутралитет, простиращо се между верующите енориаши и пияниците — тоест ходеше на черква, но когато проповедта стигаше догматите на Никейския събор, вече се прозяваше скришом, като се преструваше, че слуша пастора, а в същност мислеше какво ще има за обяд. Характерът му, поставен на везните на общественото мнение, изглеждаше така: когато приятелите и критиците му бяха ядосани, смятаха го за лош човек; когато биваха в добро настроение — за добър; ако не се намираха в нито едно от двете състояния, мненията за нрава му бяха черно-бели.

Тъй като в неговия живот делниците бяха шест пъти повече от неделите, съседите, които го виждаха все в обичайните работни дрехи и го бяха запомнили такъв, не предполагаха, че може да се облича по друг начин. Той носеше плитка филцова шапка, силно разширена в основата поради навика му често да я натиска с ръка, за да не бъде отнесена от вятъра, а също и палто като на доктор Джонсън