Томас Харди: Далече от безумната тълпа

Сириус и Алдебаран, сочещи към неспокойните Плеяди, бяха в средата на южното небе, а между тях, извисено над края на хоризонта, величественото съзвездие Орион блестеше ярко, както никога досега. Кастор и Полукс блещукаха спокойно над меридиана: мрачният празен квадрат на Пегас 6 6 Квадратът на Пегас — трите най-ярки звезди от съзвездието Пегас, заедно със звездата Алфа от съзвездието Андромеда, образуват голям квадрат, характерна геометрична фигура за съзвездието Пегас. пълзеше на северозапад; високо в небето над хълма като лампион над голите дървета искреше Вега, а в най-горните клони изящно се вплиташе косата на Касиопея.

— Един часът — отбеляза Габриел.

Той съзнаваше, че в живота му има известно очарование. Сега, след като беше използвал небето като полезен инструмент, Габриел започна да го наблюдава одобрително, сякаш гледаше прекрасно произведение на изкуството. За миг той беше сякаш развълнуван от завладяващата самота на тази сцена или по-точно от пълната й непричастност към всичко, свързано с човешки взор и слух. Сякаш хората, борбите им, мъките им, радостите им въобще не съществуваха, като че ли на тъмната половина на земята освен него нямаше друго мислещо същество; той си представяше, че всички останали са се пренесли на огряното от слънцето полукълбо.

Изправен, с широко отворени очи, погълнат от разсъжденията си, Оук внезапно осъзна, че това, което преди малко бе помислил за звезда сред клоните, беше всъщност изкуствена светлина, и то съвсем близо.

Ако се окаже съвсем сам в нощ, когато би предпочел да е сред приятели, човек се плаши. Но когато интуицията, сетивата, паметта, сравненията, фактите, правдоподобността и основанията — тоест всички възможни доказателства в арсенала на логично мислещите хора — се обединят, за да убедят съзнанието, че е съвсем само, много по-смущаващо за него е да открие близо до себе си някакво тайнствено присъствие.

Фермерът Оук навлезе в гората и се запромъква през ниските клони към заветния склон на хълма. Той видя една тъмна издатина и си припомни, че тук, на вкопана в склона площадка, имаше обор от насмолени дъски, наковани отпред към подпори. Тези дъски образуваха покрив, който отзад постепенно се сливаше с наклона. През продълговатите и кръгли пролуки на покрива и стените струеше светлина, която бе привлякла вниманието му. Оук пристъпи, легна досами покрива и долепи око до една пролука, през която можеше да вижда ясно какво става вътре.

Под навеса се бяха приютили две жени и две крави. В едно ведро димяха попарени трици. Едната жена беше по-възрастна. Другата беше млада и хубава. Тъй като тя беше точно под него и Оук я гледаше в обща перспектива, така както Милтъновият Сатана е видял Рая най-напред 7 7 В „Изгубеният рай“ от Милтън, книга IV, строфи 205–208, Сатаната се превръща в птица, за да може да кацне на върха на Дървото на Живота и оттам да види Рая. , не можеше да разбере как изглежда лицето й. Тя не носеше боне, нито шапка, а голяма пелерина, небрежно наметната и върху главата й.

— Скоро ще се върнем у дома — проговори по-възрастната жена, като се оглеждаше с ръце на кръста. — Мисля, че Дейзи ще се пооправи. Доста ме изплаши, но ако се съвземе, няма да съжалявам, че си прекъснах съня.

Младата жена, чиито клепачи явно се затваряха при най-кратката пауза в разговора, се прозя спокойно и Габриел, сякаш заразен, раззина уста в съчувствена прозявка.

— Ех, защо не сме богати. Щяхме да можем да наемем работник за тези неща — отвърна тя.

— Но като не сме богати, трябва сами да си вършим работата — каза другата. — Затова, ако останеш, ще трябва да ми помагаш.

— А шапката ми все пак изчезна — продължи по-младата. — Вятърът я отнесе през плета. Уж слаб вятър, а я отнесе.

Кравата, която стоеше неподвижно, беше девонска порода и тъй равномерно оцветена в червено от главата до опашката, сякаш е била натопена в червена боя, а дългият й гръб бе съвършено плосък. Другата беше пъстра, на сиви и бели петна. Сега вече Оук забеляза до нея малко теленце — на не повече от един ден. То гледаше двете жени с неразбиращ поглед, което показваше, че все още не бе привикнало със собственото си зрение. Теленцето често се обръщаше към фенера, който инстинктивно вземаше за луната. Очевидно неговият незначителен житейски опит още не бе имал време да поправи грешката му. Напоследък Луцина 8 8 Луцина — прозвище на Диана и Юнона, като богини на раждането. Преносно — раждане. имаше доста работа сред овцете и кравите на Норкомбския хълм.