Томас Харди: Далече от безумната тълпа

Нещо сякаш заглушаваше тази мелодия, пречеше й да прозвучи с пълна сила и да се разпростре на воля. Звуците долитаха от ниска тъмна постройка до живия плет, окръжаващ буковата гора — овчарска къщичка, чието предназначение непосветеният трудно би отгатнал.

Цялостната картина създаваше впечатлението за малък Ноев ковчег върху един малък Арарат. Формата доста точно следваше традиционната, ревностно възпроизвеждана от майсторите на играчки, благодарение на които се запознаваме с нея още в най-ранно детство и я помним до края на живота си. Къщичката стоеше на малки колела, които я издигаха на около един фут. Такива къщички подслоняваха овчарите през сезона за агненето, когато те не биваше да се отделят от стадото дори и през нощта.

Хората сравнително отскоро бяха започнали да наричат Габриел „фермерът“ Оук. Една година преди времето, за което разказваме, след продължителни настойчиви усилия и с непрестанна упоритост той успя да наеме малка овцеферма и да развъди двеста овце. По-рано беше работил за кратко време като управител на имение, а още като момче беше помагал на баща си, стария Габриел, чак до неговата смърт, да гледа стадата на богати собственици.

Начинанието, предприето без ничия помощ, беше рисковано, а при това овцете още не бяха платени. Габриел Оук се намираше в критично положение и ясно съзнаваше това. Сега за него първата и най-важна работа беше агненето и тъй като овчарлъкът му беше занаят още от детинство, той благоразумно се въздържа да натовари с грижите по животните и пашата някой надничар или новак.

Вятърът продължаваше да блъска ъглите на къщичката, но звуците на флейтата секнаха. Появи се светъл правоъгълник, а след това в него — и фигурата на фермера Оук. В ръката си държеше фенер. Оук затвори вратата, слезе долу и остана на егрека близо двадесет минути. Светлината се появяваше и изчезваше, а лицето му се осветяваше или потъваше в мрак, в зависимост от това дали стоеше пред, или зад фенера.

Движенията на Оук бяха бавни и обмислени. Те издаваха спокойна сила и съответстваха на заниманията му в момента. Красотата е в здравето и никой не би могъл да отрече, че в отмерените му движения около стадото имаше своеобразна грация. Когато случаят изискваше, той можеше да мисли и действа с гъвкавия финес на гражданин, за когото това е напълно естествено, но неговата енергия — нравствена, физическа и умствена — бе статична и по правило не се влияеше от импулсите.

Един по-внимателен поглед върху земята наоколо, дори на бледата звездна светлина, показваше, че част от това, което би могло прибързано да се нарече пустеещ хълм, е била приспособена тази зима от фермера Оук за нуждите на важното му начинание. На различни места от клони и слама бяха струпани заслони, под които шаваха и шумоляха белезникавите сенки на кротките овце. Звънът на хлопатарите им, замлъкнал докато Габриел го нямаше, се появи отново, но вече по-мек и неясен, приглушен от пухкавата вълна на овцете. Това продължи, докато Оук се отдалечи от стадото. Той се върна в къщичката, понесъл едно новородено агънце. Краката му бяха като на голяма овца, а невзрачното хилаво телце бе сякаш на половината им.

Оук остави малкото живо клъбце върху наръч сено пред печката, на която беше сложено канче с мляко. После угаси фенера и осекна фитила. В стаята остана да свети една свещ, окачена на извита тел. Младият човек легна на твърдата постеля от няколко небрежно хвърлени на пода чувала, разхлаби вълненото си шалче и затвори очи. За по-малко време, отколкото е необходимо за несвикнал с физическа работа човек да реши на коя страна да се обърне, фермерът Оук вече бе заспал.

Къщичката бе уютна. Примамливата светлина на свещта и алените пламъци на огъня хвърляха весели отражения и радваха очите, макар и да осветяваха само сечива и съдини. В един ъгъл бе подпряна овчарска гега, а на лавицата до стената бяха наредени бутилки и тенекиени кутии с всякакви церове за овцете: спирт, терпентин, смола, магнезий, рициново масло, джинджифил. На триъгълна лавица в другия ъгъл имаше хляб, бекон, сирене, бутилка сайдер и чаша. До провизиите бе флейтата, чиито звуци допреди малко бяха развличали самотния овчар. Къщичката се проветряваше от две кръгли дупки с подвижни дървени капаци — досущ илюминатори на корабна каюта.

Съживено от топлината, агънцето се разблея и както става с чакани звуци, те веднага проникнаха в съзнанието на Габриел. Пробуждайки се мигновено от най-дълбок сън с лекотата, забелязана при обратното действие, той погледна часовника си и видя, че часовата стрелка отново се бе разхлабила. Габриел сложи шапката си, взе агънцето и го изнесе навън. След като остави мъничкото същество при майка му, той се изправи и започна внимателно да оглежда небето, за да определи часа по разположението на звездите.