Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— За жената, която живее наблизо. За тази, която сте измамили.

— Чудя се на нахалството ви — каза Трой, без да спира.

— Вижте какво — рече Болдуд и му препречи пътя, — чудете се колкото искате, но трябва да се обясним.

Трой долови мрачната решителност в тона на Болдуд, огледа здравата му фигура и забеляза дебелата сопа, която той държеше в ръка. Спомни си, че минава десет часът. Малко учтивост нямаше да навреди.

— Ясно. С удоволствие ще ви изслушам — въздъхна Трой и остави пътната чанта. — Но говорете тихо, защото някой може да ни чуе.

— Добре. Аз знам много за вашата… за привързаността на Фани Робин към вас. Мога да добавя, че аз съм единственият човек в селото, който знае това, освен Габриел Оук. Вие трябва да се ожените за нея.

— Предполагам, че трябва. Наистина аз много искам да се оженя за нея, но не мога.

— Защо?

Трой за малко щеше да изтърси нещо прибързано, но се сдържа и отговори:

— Много съм беден.

Интонацията му се промени. Допреди малко говореше с безгрижен нагъл тон, а сега в гласа му прозвучаха фалшиви нотки.

Болдуд бе твърде възбуден, за да забележи разликата в интонацията. Той продължи:

— Ще говоря направо. Разберете, не желая да засягам въпросите за добродетел или порок, за женска чест и позор, или да изразявам мнението си за вашето поведение. Имам делово предложение.

— Разбирам — каза Трой. — Защо не седнем?

До оградата срещу тях се търкаляше старо дърво и те приседнаха на него.

— Аз бях сгоден за мис Евърдийн — започна Болдуд, — но вие дойдохте и…

— Не сте били сгоден — заяви Трой.

— Бях почти сгоден.

— По-точно, ако не се бях появил аз, тя щеше да се сгоди за вас.

— Дявол да го вземе, сигурно щеше.

— Значи още не ви е била обещала.

— Ако вие не бяхте дошли, положително щеше да ми обещае. Да, предложението ми сигурно щеше да бъде прието. Ако не бяхте я видели, досега да сте се оженили за Фани. Разликата между положението на Батшеба и вашето е твърде голяма, за да може този ваш флирт да завърши с брак. И тъй, единственото, за което ви моля, е да не я безпокоите повече. Оженете се за Фани и аз ще ви възнаградя.

— Как?

— Сега ще ви платя добра сума. После ще прехвърля на Фани още пари и ще се погрижа в бъдеще да не ви измъчва бедността. Ще се изразя по-ясно. Батшеба само си играе с вас: вие сте твърде беден за нея, както казах. Съветвам ви да не си губите времето да търсите толкова блестяща партия, защото това ще ви попречи да си намерите по-скромна и подходяща съпруга. Вземете си чантата и се върнете, напуснете Уедърбъри още сега, тази нощ, и ще имате петдесет фунта. Ако ми кажете къде живее Фани, тя също ще получи петдесет фунта, които ще й дадат възможност да се приготви за сватбата. А в деня на бракосъчетанието ще й бъдат изплатени още петстотин фунта.

Гласът на Болдуд трепереше, чувстваше се, че той се колебае, ясно съзнава несъстоятелността на своята тактика и не вярва в успеха си. Това съвсем не беше предишният солиден и уверен в себе си Болдуд. Само преди няколко месеца той би определил като детински плана, който сега замисляше. Влюбеният е способен да изпитва чувства, недостъпни за човека със свободно сърце. Но при свободния мъж има прозорливост и здравомислие, които напразно търсим у влюбения. Силното пристрастие предполага известна ограниченост, а любовта, въпреки че обогатява човека с нови преживявания, в същност ограничава неговия кръгозор. Болдуд бе нагледен пример за това: без да знае къде е Фани Робин, какво е станало с нея, без да има представа с какви средства разполага Трой, той му правеше такова предложение.

— Аз повече харесвам Фани — отбеляза Трой — и щом като смятате, че мис Евърдийн е недостъпна за мен, ако приемех парите и се оженех за Фани, само бих спечелил. Но тя е най-обикновена слугиня.

— Няма значение. Съгласен ли сте да направим тази уговорка?

— Да.

— Ах! — въздъхна с надежда Болдуд. — Но, Трой, щом като харесвате Фани повече, тогава защо се намесихте тук и разбихте щастието ми?

— Сега повече обичам Фани — отвърна Трой. — А Батш… мис Евърдийн само ме възпламени и за известно време измести Фани. Но вече всичко е свършено.

— Защо е свършило толкова бързо? И тогава защо отново сте тук?

— Има сериозни причини за това. Значи казвате петдесет фунта веднага?

— Да — потвърди Болдуд. — Ето ги, петдесет златни лири — и подаде на Трой един малък пакет.

— Всичко сте подготвили. Изглежда, пресметнали сте, че ще приема парите — отбеляза сержантът, вземайки пакета.