Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Мислех, че може да ги приемете — поясни Болдуд.

— Вие имате само думата ми, че ще изпълня обещанието, докато аз вече разполагам с петдесет фунта.

— Да, помислих и за това. Реших, че ако не мога да разчитам на честността ви, мога поне да се доверя на… да я наречем — вашата предвидливост. Вие няма да поискате да изгубите петстотин фунта и да си създадете един непримирим враг от човека, който само желае да ви бъде полезен.

— Спрете! Слушайте! — прошепна Трой.

От хълма, по който се изкачваше пътят, долетя леко почукване на токове.

— Боже мой, това е тя — продължи той. — Трябва да отида и да я посрещна.

— Тя? Коя?

— Батшеба.

— Батшеба навън и сама по това време! — изненадан и разтревожен възкликна Болдуд и скочи на крака. — Защо трябва да се срещнете?

— Тя ме очаква тази вечер. Сега трябва да говоря с нея и да се простим завинаги, както вие пожелахте.

— Не виждам защо трябва да говорите с нея.

— Нищо лошо няма да се случи. Ако не се появя, тя ще обикаля наоколо да ме търси. Вие ще чуете всичко, което аз ще й кажа. Това ще ви помогне в любовните дела, когато мен вече няма да ме има тук.

— Вие се подигравате с мен.

— Ни най-малко. И не забравяйте, че ако не разбере какво се е случило, тя ще мисли повече за мен. По-добре е да й кажа направо, че съм дошъл да се откажа от нея.

— Ще се придържате ли строго към уговорката ни? Аз ще чуя ли всяка ваша дума?

— Да. Сега стойте там, дръжте чантата ми и слушайте внимателно.

Леките стъпки се приближаваха. От време на време те замираха, сякаш девойката се ослушваше. Трой изсвири два такта мелодично, като с флейта.

— Ето значи докъде сте стигнали! — опечален прошепна Болдуд.

— Вие ми обещахте да пазите тишина — напомни му Трой.

Трой пристъпи.

— Франк, мили, ти ли си? — чу се гласът на Батшеба.

— О, боже! — беззвучно простена Болдуд.

— Да — отвърна Трой.

— Колко закъсня! — нежно продължи тя. — С колата ли пристигна? Чух шума от колелата, но това беше отдавна, и вече се отчаях.

— Как мога да не дойда! Ти знаеше, че ще дойда, нали?

— Да, мислех, че ще дойдеш — игриво се отзова тя. — Имаме късмет, Франк! В къщата няма жива душа освен мен. Изпратих ги всички и никой няма да разбере, че си посетил чертозите на своята дама. Лиди искаше да отиде при дядо си, да му разкаже как е прекарала при сестра си. Разреших й да остане там до утре. Дотогава ти вече няма да си тук.

— Чиста работа — рече Трой. — Но трябва да се върна, да си взема чантата, в нея са ми чехлите, четката за зъби и гребенът. Бягай у вас, обещавам след десет минути да бъда в стаята ти.

— Добре — тя се обърна и тръгна нагоре.

По време на разговора им лицето на Болдуд се покри със студена лепкава пот, а здраво стиснатите му устни затрепериха нервно. Той тръгна към Трой, който се обърна и пое чантата.

— Какво ще заповядате да съобщя на Батшеба? Че съм дошъл да се сбогуваме и че не мога да се оженя за нея? — подигравателно попита войникът.

— Не, не, чакайте малко! Искам да ви кажа още нещо… още нещо — дрезгаво прошепна Болдуд.

— Сега разбирате каква е моята дилема — въздъхна Трой. — Може би съм лош човек, поддавам се на импулсите и не правя това, което трябва. Обаче не мога да се оженя и за двете. Предпочитам Фани поради две причини. Първо, повече я харесвам, и второ, благодарение на вас ще стане изгодна партия.

В този миг Болдуд се хвърли върху него и го стисна за шията. Трой почувства, че хватката на Болдуд бавно се стяга. Нападението беше съвсем неочаквано.

— Чакайте — изхриптя той. — Вие погубвате тази, която обичате!

— Какво искате да кажете? — попита фермерът.

— Оставете ме да си поема дъх — помоли Трой.

— О, господи, мога да ви убия! — изръмжа Болдуд и отпусна ръце.

— И да я погубите.

— Да я спася.

— Как може да бъде спасена тя сега, ако аз не се оженя за нея?

Болдуд изстена. Той неохотно пусна войника и го блъсна в оградата.

— Изверг! Инквизитор! — извика фермерът.

Трой отскочи като топка и инстинктивно понечи да се хвърли върху Болдуд, но се овладя и каза безгрижно:

— Не си струва да си меря силите с вас. Как може да се разрешават спорове по такъв варварски начин! Аз съм против насилието и именно поради това си убеждение ще напусна армията. Сега, след като разбрахте какви са отношенията ни с Батшеба, няма смисъл да ме убивате, нали?

— Ще бъде грешка — механично продума Болдуд с отпусната глава.

— По-добре вие се самоубийте.

— Да, така ще бъде много по-добре.