Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— И после какво? — прошепна Габриел.

— После влязох у Грифин да ми накове табани на обущата. Оттам отидох в сладкарницата на Риг и си купих за едно пени от най-евтините и най-хубавите корави курабийки, а те излязоха мухлясали, ама не сичките. После се разхождах и си ги ядях, и гледам — един часовник колкото подница…

— Но какво общо има това с господарката?

— Мистър Оук, ако ме оставиш да говоря спокойно, ще стигна и дотам! — примоли се Каини. — Извинявай, ама ти сигур пак ще ме объркаш, аз ще се разкашлям и тогава нищо няма да мога да кажа.

— Така де, остави го да говори както знае — намеси се Коган.

Отчаян, Габриел се въоръжи с търпение, а Каини продължи:

— В Бат къщите са огромни и дори делник на улиците има повече хора, отколкото в Уедърбъри на Петдесетница. Влизах в големите църкви и в параклисите. Да видите само как хубаво се моли пасторът! Коленичи долу, сбере ръце, а златните пръстени на ръцете му блестят и хвърлят искри в очите ти. Така е — който се моли хубаво, и пръстени си е спечелил! Колко добре щеше да е да си живеех там.

— Нашият пастор Търдли, сиромахът, няма пари за такива пръстени — замислено продума Метю Мун. — Но пак си е един от най-добрите хора, дето съм срещал. Не ми се вярва бедният Търдли да има някакъв пръстен, дори и най-евтиния калаен или меден. Какво украшение щяха да са за него тия златни пръстени, да се изправи там на амвона, да светят ония ми ти свещи! Но това не е за него, бедния. Да, като си помислиш само как няма равенство на тоя свят.

— Сигурно той не е създаден за украшения — мрачно добави Габриел. — Е, достатъчно, Каини. Сега продължавай, бързо.

— Добре. А модерните пастори са с мустаци и дълги бради — продължи знаменитият пътешественик. — Те досущ приличат на Мойсей и Аарон, и на нас, енориашите, ни се струва, че сме чада Израилеви.

— Така трябва, добре ви се струва — насърчи го Джоузеф Пуъграс.

— А сега в нашата страна има две вери — англиканска и сектантска. Казах си, ще бъда и от двете по равно, затова сутрин ходех в англиканската църква, а следобед — в сектантската.

— Добро момче, разбрано — отбеляза Джоузеф Пуъграс.

— В англиканската пеят молитви и навсякъде блести, стените са изписани с всички цветове на дъгата; а в сектантската говорят проповеди и освен сиво сукно и голи варосани стени, друго няма. И после… вече изобщо не видях мис Евърдийн.

— Защо не каза това по-рано? — страшно разочарован възкликна Оук.

— Ако се хване с тоя мъж, ще съжалява — каза Метю Мун.

— Тя не се е хванала с него — възмути се Габриел.

— Не е толкова глупава, я — добави Коган. — Господарката е разумна, има пипе под тия черни къдри и такова нещо няма да направи.

— Той е от благородно потекло, не е някой недодялан, прост човек — колебливо рече Метю. — Стана войник, щото е луда глава, а на жените такива им харесват.

— Каин Бол — неспокойно се обърна към него Габриел, — можеш ли да се закълнеш с най-ужасната клетва, че онази жена е била мис Евърдийн?

— Каин Бол, ти не си и бебе сукалче — добави Джоузеф с напълно подходящ за разговора гробовен глас, — и знаеш какво е да се закълне човек. Клетвата, дето ще произнесеш и запечаташ с камъка, е ужасна, а нали пророк Матей ни казва, че „върху чиято глава падне клетвата, ще я смаже“. 45 45 Перифраза на думите на Исус: „И който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.“ Евангелие от Матея, XXI, 44. Сега можеш ли ти пред всичките, дето са събрани тук, да се закълнеш, че казваш истината, както иска пастирът?

— Моля ти се, мистър Оук! — разтревожен от религиозния смисъл на положението, извика Каини и неспокойно огледа наобиколилите го жътвари. — Нямам нищо против да кажа, че е вярно, но за нищо на света няма да река: „Ако не е вярно, в пъкъла да се продъня!“

— Каин, Каин, как не те е срам? — строго рече Джоузеф. — Молят те да се закълнеш със свещена клетва, а ти говориш като проклетия Симей 46 46 Симей, от Сауловия род, ругаел Давид и злословел против него, когато той бягал от Авесалом, сина на Саул. Втора книга царства, XVI. , син на Гера, дето обикалял и злословел. Срамота, момче, срамота!

— Не, аз не злословя. Ти, Джоузеф Пуъграс, само гледаш да ме вкараш в грях. Да, точно така! — разплака се Каини. — Аз исках само да кажа чистата истина, че това бяха мис Евърдийн и сержант Трой. Но ти май искаш да кажа някаква друга, ужасна истина, дето може би не са били те!

— Нищо не може да се разбере — каза Габриел и продължи да жъне.