Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Мина седмица, а от Батшеба нямаше вест; нито се чу нещо.

Най-после пристигна писмо за Мериан. То гласеше, че работата, за която господарката е отишла в Бат, все още я задържа там; но тя се надява да се върне до жътва.

Измина още една седмица. Започна жътвата на овеса и всички мъже бяха на полето, под едноцветното августовско небе, обгърнати от маранята и късите обедни сенки. Вътре в къщите жужаха само мухите, отвред се чуваше свистенето на косите и съскането на отрязаните класове, които се търкаха един в друг, докато кехлибарените им стъбла падаха тежко при всеки замах. Всяка капка, която не беше сайдер в бутилките и манерките, се стичаше във формата на пот от челата им. Беше незапомнена суша.

Жътварите вече се канеха да се скрият под благодатната сянка на едно дърво до оградата, когато Коган видя тичаща през полето фигура в синьо сако с медни копчета.

— Кой ли е това? — почуди се той.

— Да не й е станало нещо на господарката? — каза Мериан, която връзваше снопи с другите жени (винаги връзваха снопите овес тук). — Щото тая сутрин ми се яви лош знак. Отивам да отключа и хоп — изпущам ключа. Падна на плочите и — на две. А ключ да счупиш е прокоба. Ох, що не си е в къщи господарката.

— Това е Каин Бол — каза Габриел, който точеше сърпа си.

Оук не беше задължен да участва в жътвата, но това време бе най-усилното за всеки стопанин, а овесът беше на Батшеба, затова той помагаше.

— Докарал се е — отбеляза Метю Мун. — Няколко дена не си беше дома, откакто му нагнои пръстът. Казва: „Щом не мога да работя, отпуска си земам.“

— Време само за почивка, временце един път — изправи гръб Джоузеф Пуъграс; защото и той като някои други намираше начин в такива горещини да си почине малко от тежката работа, като използваше незначителни поводи. За него пристигането на Каин Бол в делничен ден с празнични дрехи беше причина от първостепенна важност, за да спре работа. — Доде церях крака си, успях да прочета „Пътешественикът“, а Марк Кларк, кога му беше гноясал пръстът, научи четворката — сега страшно я играе.

— А баща ми едно време нарочно ръката си навехнал — да може да ходи по момите — каза Джан Коган уморено и глухо, като изтри лице с ръкав и килна силно шапката си назад.

Каин приближаваше жътварите и те видяха, че в едната си ръка държи голям комат хляб и шунка, от които отхапваше тичешком, а другата му ръка беше бинтована. Когато стигна до тях, устата му вече беше издута като камбана и той започна силно да кашля.

— Ех, Каини! — смъмри го строго Габриел. — Колко пъти съм ти казвал да не тичаш толкова бързо, когато ядеш? Някой ден ще се задавиш и ще умреш, да, точно така ще стане, Каин Бол.

— Кхъ-кхъ-кхъ! — отвърна Каин. — Един залък ми влезе в кривото гърло, кхъ-кхъ! Така стана, мистър Оук! А ходих в Бат, щото пръстът ми беше забрал. Да, и видях, кхъ-кхъ! …

Веднага щом Каин спомена Бат, всички захвърлиха сърповете и вилите и го наобиколиха. За нещастие криво влезлият залък съвсем не му помагаше да говори и в допълнение той кихна тъй силно, че големият часовник изскочи от джоба му и се залюля пред него като махало.

— Да — продължи той, насочвайки мислите и погледа си към Бат, — най-после и аз видях свят, ей! А видях и нашта господарка, кхъ-кхъ-кхъ!

— Дявол да го вземе, момчето ми! — каза Габриел. — На теб все нещо ти влиза в кривото гърло — никога не можеш да кажеш това, което трябва да кажеш.

— Кхъ! Аха! О, мистър Оук, току-що в стомаха ми влетя една мушица и пак се разкашлях!

— Ами да. Устата ти е винаги отворена, калпазанин неден!

— Много е лошо да нагълташ мушица. Бедното момче! — добави Метю Мун.

— И така, в Бат видя… — подкани го Габриел.

— Видях нашта господарка — продължи младият помощник-овчар. — На расотка с един войник. Вървяха един у един, па после се хванаха под ръка, като влюбена двойчица, кхъ-кхъ!, като влюбена двойчица, кхъ!, като влюбена двойчица… — Той се задъха, като с това загуби нишката на разказа си и се огледа наоколо из нивата, сякаш търсеше нещо да го подсети за какво е говорил. — Тъй де, видях господарката с един войник, кху-у-ъ!

— Уф, калпазанино! — въздъхна Габриел.

— Ще ме извиниш, мистър Оук, ама аз така си говоря — каза Каин Бол, поглеждайки укорително към Оук с насълзени от кашлицата очи.

— На ти малко сайдер, да ти облагне гърлото — каза Джан Коган, извади шише със сайдер, отпуши го и го допря до устата на Каини.

Междувременно Джоузеф Пуъграс неспокойно се замисли за сериозните последствия, ако Каини Бол се задуши от кашлица и историята на преживяванията му в Бат умре заедно с него.