Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Тя му отвръщаше със слаби, безмълвни отрицания, поклащаше безпомощно и отчаяно глава, сякаш искаше да се отърси от думите на този мъж в разцвета на силите си, с бронзово от загара лице, с римски черти и стройна, представителна фигура.

— Скъпа, скъпа, аз все още се колебая между двете крайности — безразсъдно се отричам, а после най-скромно се домогвам до вас. Забравете, че сте казали „не“ и нека отново всичко бъде, както беше! Батшеба, кажете, че вашият отказ е на шега. Хайде, кажете ми го.

— Това няма да бъде вярно и ще бъде мъчително и за двама ни. Вие надценявате способността ми да обичам. Аз не притежавам дори половината доброта и отзивчивост от тези, които вие очаквате от мен. Още когато бях беззащитно дете, враждебният свят изби от мен всичката кротост и покорство.

— Това може би е донякъде вярно, но в никакъв случай не звучи убедително! Не се опитвайте да ми докажете, че сте студена и равнодушна. Не, не! Вие не ме обичате, но това не е защото не ви достига чувство. Естествено вие бихте предпочели аз да мисля така, бихте скрили, че и вашето сърце пламти. В него има достатъчно любов, но тя е насочена другаде. Аз знам накъде.

Сърцето й заблъска учестено и тя се разтрепери. Болдуд имаше предвид Трой. Значи той знае всичко! И в следващия миг Болдуд произнесе името.

— Защо Трой не остави на мира моето съкровище? — яростно попита той. — Аз не исках да му причиня нищо лошо, тогава защо той ви се натрапи! Преди той да привлече вниманието ви, вие бяхте благосклонна към мен и отговорът ви сигурно щеше да бъде положителен. Ще отречете ли това, питам ви, ще отречете ли това?

Тя забави отговора, но бе твърде честна, за да не отвърне изобщо:

— Не мога — прошепна тя.

— Зная, че не можете. Но той се вмъкна в мое отсъствие и ме ограби. Защо не ви спечели преди, когато никой нямаше да бъде огорчен! Когато никой нямаше да злослови и да се подиграва с мен? Сега хората са ме взели на подбив. Дори самите хълмове сякаш ми се присмиват, смеят се, докато аз се червя, засрамен от безразсъдството си. Хората вече не ме уважават, аз загубих доброто си име, репутацията си — загубих всичко това и никога вече няма да си го възвърна. Вървете да се ожените за този човек — хайде!

— О, сър! Мистър Болдуд!

— Да, направете го. Повече нямам претенции към вас. А аз най-добре ще е да се усамотя някъде и богу да се моля. Обичах една жена. Сега съм посрамен. Когато умра, хората ще казват: „Той беше жалък мъж, измъчван от любов.“ О, небеса, ако ме бяхте зарязали тайно ако никой не бе видял унижението ми, ако бях запазил името си! Но няма значение, всичко е отминало, а жената не е спечелена. Срам, срам!

Безразсъдният му гняв я уплаши, тя се отдръпна вътрешно от него и каза:

— Аз съм само една девойка, не ми говорете така!

— През цялото време сте знаели, много добре сте знаели, че новата ви прищявка ще ми причини болка. Заслепена от лъскави медни копчета и пурпур… О, Батшеба, това наистина е женското лекомислие!

— Вие си позволявате твърде много! — яростно избухна тя. — Всички са против мен, всички. Недостойно е за мъж да напада така една жена! Аз нямам кой да ме защити, ала никой не проявява милост към мен. Но дори и хиляди като вас да ми се подиграват и злословят, няма да ме унизите!

— Вие сигурно ще говорите с него за мен. Кажете му: „Ако поискам, Болдуд ще умре за мен.“ Да, и вие знаехте, че той не е човек за вас, но му отстъпихте. Той ви е целувал, искал е да сте негова. Чувате ли, той ви е целувал. Отречете, ако можете!

Дори пламенната и страстна женска натура на Батшеба не можа да устои на чисто мъжката ярост в чувствата на Болдуд. Тя изпъшка:

— Оставете ме, сър, оставете ме! Какво съм аз за вас? Нищо! Оставете ме да си отида!

— Ще отречете ли, че той ви е целувал?

— Не.

— Значи ви е целувал — дрезгаво повтори фермерът.

— Целувал ме е — бавно и предизвикателно отвърна тя въпреки страха си. — Аз не се срамувам да кажа истината.

— Тогава прокълнете го, прокълнете го! — бясно прошепна Болдуд. — Докато аз бих дал света, за да мога да докосна ръката ви, вие сте позволили на този женкар да дойде без право, без обред да ви целува! О, небеса, смилете се над мен! Да ви целува!… Но ще дойде време, когато той ще се разкайва, ще почувства ужас от това, което е причинил на друг мъж. И тогава ще се мъчи, ще се кае, ще проклина и ще жадува за вас, както правя сега аз!

— Спрете, спрете! Моля ви, не му пожелавайте злото! — разплакана го умоляваше тя. — Всичко друго, но само не това. О, бъдете добър към него, сър, защото аз наистина го обичам!