Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Сега, когато се озова срещу нея, създалият се в представите на фермера неясен очарователен образ не загуби от сравнението, а по-скоро някак се измени. Първото, което правеше впечатление, беше ръстът й. Тя изглеждаше висока, но ведрото беше малко, а плетът — нисък; следователно, като имаме пред вид грешката при сравнението с ведрото и плета, тя бе със среден ръст. Чертите на лицето й бяха строги и правилни. Ценителите, пребродили страната ни, справедливо са отбелязали, че при англичанките класическата красота на лицето много рядко се съчетава със съвършена фигура и добре оформените черти обикновено са едри спрямо ръста и телосложението; грациозните и пропорционални фигури, при които главата се нанася осем пъти във височината на тялото 9 9 Според канона на Поликлет за човешките пропорции главата се нанася осем пъти в общата дължина на тялото. , обикновено завършват с неправилни черти на лицето. Без всякакъв опит да превръщаме нашата доячка в нимфа, можем да кажем, че тук критиката беше неуместна и пропорционалното тяло на младата жена радваше очите. Закръглените очертания на фигурата й позволяваха да се предположи, че шията и раменете са хубави, но от детските й години никой не ги бе виждал. Но ако я облечаха в рокля с голямо деколте, тя сигурно щеше презглава да се хвърли в храстите. Не че беше от прекалено срамежливите: просто инстинктивно слагаше черта между достъпното и забраненото за чуждия поглед и тази черта беше по-високо, отколкото при жените от града. Веднага щом забеляза, че Оук я гледа, мислите й естествено последваха неговия поглед към собственото й лице и тяло. Ако бе малко по-силно подчертана, стеснителността й би се превърнала в суета, а ако беше по-слабо изявена — в несвойствена за нея високомерна сдържаност. Лицата на провинциалните девици са чувствителни към пламенните мъжки погледи; тя докосна с ръка своето, сякаш Габриел наистина го бе погалил, а движенията й, които преди малко бяха съвсем свободни, сега станаха по-сдържани. Все пак изчерви се мъжът, а не девицата.

— Намерих една шапка — каза Габриел.

— Моята — отвърна тя, опитвайки да се държи както подобава, като едва прикри желанието си да избухне в смях и само се усмихна. — Снощи вятърът я отнесе.

— В един часа през нощта?

— Да, точно така. — Тя беше изненадана. — Откъде знаете?

— Бях тук.

— Вие сте фермерът Оук, нали?

— Нещо такова. Отскоро съм по тези места.

— Фермата ви голяма ли е? — попита тя и се огледа, отмятайки назад черната си коса. Слънцето беше изгряло преди час и лъчите му позлатиха къдриците й.

— Не, не е голяма. Около сто. — Когато местните хора говореха за земя, открай време думата „акра“ се изпускаше.

— Шапката ми трябваше тази сутрин. Наложи ми се да ходя до мелницата.

— Да, знам.

— Откъде знаете?

— Видях ви.

— Къде? — попита тя, цялата застинала от лошо предчувствие.

— Тук, когато минахте през горичката и после се спуснахте по хълма — отвърна фермерът Оук многозначително, като че ли имаше нещо предвид, загледан в някаква далечна точка на споменатото място, а после се обърна към събеседницата си.

Но щом я погледна, той веднага извърна очи, сякаш беше хванат в кражба. Когато девойката си спомни за своите акробатически номера при преминаването през горичката, сърцето й затупка бързо-бързо и после тя поруменя. Време беше да видим как се изчервява една жена, която по правило никога не си позволяваше това; сега тя цялата пламна. Цветът на лицето на новата позната на Оук премина бързо от моминската руменина през всички оттенъци на провансалските рози, чак до тъмнопурпурната тосканска роза. Той деликатно отвърна глава.

Оук беше деликатен човек и нарочно отклони взор встрани, като се надяваше тя да се овладее достатъчно, за да може пак да я погледне. Изведнъж чу нещо, което приличаше на шумолене на подхванато от вятъра сухо листо, и се обърна. Тя си бе отишла.

Габриел, който в момента наистина представляваше трагикомична гледка, се върна към заниманията си.

Минаха пет дни. Младата жена редовно идваше да дои здравата крава и да се грижи за болната, но никога не позволяваше на своя поглед да се отклонява в посока към Оук. Чувстваше се засегната от неговата нетактичност, и то не защото той неволно беше станал свидетел на нещо, което не трябваше да вижда, а понеже й даде да разбере, че го е видял. Защото както не съществува грях без забрана, така и няма неприличие без чужди очи; а сега изглеждаше, че поради шпионирането на Габриел поведението й се бе оказало непристойно. Оук беше страшно огорчен от своята несъобразителност и това още повече разгаряше пламналото в него чувство.