Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Колко пъти, поглеждайки към синия пушек, който се издигаше от комина на нейния дом, Габриел се бе унасял в странни мечти. Вечер, загледан натам, той си представяше неговия път в обратна посока, надолу към огнището, до което седеше Батшеба, облечена в същата рокля, с която идваше на хълма (защото дрехите й също бяха включени наравно с нея в обсега на благоразположението му; в този начален период на неговата любов те му се струваха една неотделима съставна част от прелестното цяло, наречено Батшеба Евърдийн).

Постара се облеклото му да бъде подходящо за случая и се получи нещо средно между изящна небрежност и нехайна натруфеност — изборът му се беше спрял на дрехи, които подхождаха еднакво добре за слънчев пазарен ден и за дъждовна неделя. Старателно излъска с креда сребърния ланец на часовника, сложи нови връзки на обувките, като прегледа предварително медните дупчици за връзките, обиколи цялата гора, докато намери подходящ клон, от който си измайстори нова тояга. От раклата извади нова кърпичка, сложи светла жилетка на клонки с цветя, които представляваха смесица между рози и лилии без техните недостатъци, изля всичката помада върху сухата си рижа, щръкнала, силно къдрава коса. Скоро цветът й стана съвсем нов — нещо средно между окраската на гуано и роман-цимент — и тя залепна плътно към главата му, като изсъхнала корица около индийско орехче или като мокри водорасли по гладък камък след отлив.

В къщата цареше тишина, нарушавана само от чирикането на накацалите по стрехите врабчета; човек би помислил, че клюките и скандалите са не по-малко приятно занимание за компаниите по покривите, отколкото за тези под тях. Изглежда, съдбата не беше благосклонна към Оук, защото началото не предвещаваше нищо хубаво. До самата врата ги посрещна една котка, която, щом видя Джордж, започна да се извива конвулсивно с настръхнала козина, като обхваната от бяс. Кучето изобщо не й обърна внимание, защото вече бе стигнало до такава възраст, когато с откровен цинизъм предпочиташе да не хаби напразно сили и дъх. В същност то не лаеше дори и по овцете, освен в случаите, когато трябваше да ги призове към ред, и правеше това с абсолютно безстрастно изражение, сякаш се подчиняваше на необходимостта да изпълни това неприятно задължение — от време на време да ги посплашва, за тяхно добро.

Иззад лавровите храсти, където избяга котката, се чу глас:

— Бедничката! Какво ти направи това зло куче? Сигурно искаше да те разкъса?

— Извинете — обърна се Оук към гласа, — но Джордж вървеше зад мен и беше кротък като агънце.

Още не беше довършил и сърцето му затуптя учестено — чий е гласът и с кого разговаря той? Никой не се появи и Оук чу как някой се измъква през храстите.

Габриел се замисли тъй напрегнато, че челото му се набръчка. Там, където в резултат от един разговор би могла да се получи огромна промяна — за зло или добро, — всяко непредвидено отклонение от очакванията действа обезкуражително. Малко сконфузено Оук се приближи до вратата: това, което се случи, нямаше нищо общо с предположенията му.

Вътре беше лелята на Батшеба.

— Бихте ли казали на мис Евърдийн, че един човек ще се радва да я види? — продума мистър Оук. (Да наречеш себе си „един човек“, без да съобщиш името си, не се смята за проява на лошо възпитание в провинцията; това идва от благородна скромност, за която гражданите с техните визитни картички нямат никаква представа.)

Батшеба я нямаше. Ясно, онзи глас преди малко беше нейният.

— Влезте, мистър Оук.

— О, благодаря — отвърна Габриел и последва лелята до камината. — Донесох едно агънце за мис Евърдийн. Мислех, че ще й бъде приятно да си го отгледа; девойките обичат агнетата.

— Да, сигурно ще иска — замислено отвърна мисис Хърст, — въпреки че тя е гостенка тук. Ако почакате една минутка, Батшеба ще дойде.

— Да, ще почакам — съгласи се Габриел и седна. — Но аз не идвам само да донеса агънцето. Накратко, смятах да я попитам дали иска да се омъжи.

— Така ли?

— Да. Защото ако тя иска, ще бъда много щастлив да се оженя за нея. Знаете ли дали не я ухажва някой младеж?

— Чакайте да си помисля — рече мисис Хърст и започна ненужно да ръчка огъня. — Да, около нея младежи колкото искате! Нали разбирате, фермер Оук, тя е хубава и освен това учена… Щеше да стане гувернантка, но беше много опърничава. Нейните обожатели не идват тук, но нали знаете какви са жените? Тя сигурно ги има с дузини.

— Това е цяло нещастие — отбеляза фермерът Оук, тъжно разглеждайки една пукнатина в каменния под. — Аз, разбира се, съм обикновен човек и единствената ми надежда беше, че идвам пръв… Е, няма нужда да чакам, защото аз дойдох за това. Отивам си, мисис Хърст.