Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Чакайте, чакайте! Не прекалявайте!

Тя се намръщи и замълча. Той гледа толкова дълго червените плодове по храста между тях, че за него бодливата зеленика завинаги остана символ на обяснението в любов. Батшеба се обърна решително към него.

— Не, няма смисъл. Не искам да се женя за вас.

— Опитайте!

— Опитах да си представя, докато размислях. Сватбата е много хубаво нещо. Хората ще говорят за мен, че съм спечелила битката и аз ще се чувствам доволна. Но съпруг…

— Какво?

— Ами той винаги ще бъде при мен, както казахте. Когато и да погледна, ще виждам само него.

— Разбира се, че ще виждате него — тоест мен.

— Искам да кажа, няма да е зле да бъда булка на сватбата, само че после да няма мъж. Но тъй като никоя жена не може да се показва по такъв начин, аз няма да се омъжа за вас, поне за сега.

— Това е голяма глупост.

Обидена от такова критично отношение към чистосърдечното й признание, Батшеба се отдръпна с лице на човек, чието достойнство е било оскърбено.

— Честно слово, надали ще се намери някъде жена, която да каже нещо по-глупаво от това — въздъхна Оук. — Но, скъпа — жално продължи той, — защо правите така? — Оук въздъхна дълбоко, което прозвуча като шумолене на подухвана от вятъра борова гора. — Защо не ме искате? — и протегна ръце към нея.

— Не мога — отстъпвайки, отвърна тя.

— Но защо? — настояваше той, изгубил надежда, че ще може да я докосне през храста.

— Защото не ви обичам.

— Да, но…

Тя се опита едва забележимо да скрие леката си прозявка, за да не се покаже неучтива и повтори:

— Не ви обичам.

— Но аз ви обичам! А що се отнася до мен, ще се радвам, ако не съм ви противен.

— О, мистър Оук, колко благородно от ваша страна. Но вие ще ме намразите.

— Никога — заяви Оук така решително, че ако се съдеше по силата на гласа му, той смяташе да прегази храста и да я прегърне. — Цял живот ще правя само едно-единствено нещо — ще ви обичам. Ще копнея за вас, ще ви желая, докато съм жив. — Гласът му звучеше патетично, а големите му загорели ръце забележимо трепереха.

— Изглежда, ще бъде много неприятно да ви откажа, след като изпитвате толкова силни чувства към мен! — опечалено прошепна тя и се огледа безпомощно, сякаш търсеше изход от тази морална дилема. — Защо ли тичах след вас! — Обаче тя очевидно не можеше дълго да се огорчава и лицето й придоби дяволито изражение. — Нищо няма да излезе от тази работа, мистър Оук. На мен ми е нужен мъж, който да ме укроти, защото съм много своенравна, а вие няма да можете да се справите с мен, сигурна съм в това.

Оук погледна надолу към земята, сякаш искаше да каже, че спорът е безпредметен.

— Мистър Оук — заговори отново тя с необикновено разсъдителен и недопускащ възражения тон, — вие сте по-богат от мен. Аз нямам пукната пара и живея при леля си, която ме храни. Аз съм по-образована от вас и никак не ви обичам. Това е положението от моя страна. А вашето: вие сега започвате фермерството и най-разумното ще бъде, когато решите да се ожените (за което положително е още рано да мислите), да вземете богата жена, която да вложи капитала си във вашата ферма и да я направи по-доходна.

Габриел я погледна изненадан и възхитен.

— Точно това си мислех! — простодушно призна той.

Фермерът Оук притежаваше две излишни християнски качества, които му пречеха да успее с Батшеба: смирение и прекалена честност. Тя очевидно не очакваше такова признание.

— Тогава защо дойдохте да ме безпокоите? — изчервявайки се, почти ядосано попита тя.

— Не мога ли да постъпя така, както смятам, че ще бъ… ще бъде…

— Нужно?

— Не, разумно.

— Вие вече си признахте, мистър Оук — надменно заяви тя, поклащайки пренебрежително глава. — И смятате, че след всичко това ще се оженя за вас? За нищо на света!

— Но вие грешите! — разгорещено я прекъсна той. — Само защото съм казал това, което всеки на мое място би казал, съвсем не значи, че трябва да се червите и да ми се мусите. Това, дето го казахте, че не сте достатъчно добра за мен, е глупост. Вие говорите като истинска лейди, цялото село вижда това, а чувал съм, че чичо ви в Уедърбъри е заможен фермер, много по-богат, отколкото ще бъда някога аз. Мога ли да ви потърся вечерта? Или да отидем на разходка в неделя? Щом не искате сега, аз мога да почакам, докато размислите и тогава ще ми отговорите.

— Не, не. Не мога. Не настоявайте, не настоявайте! Аз не ви обичам и това ще бъде много нелепо — завърши тя усмихната.

Никой мъж не обича да се присмиват и подиграват с чувствата му.