Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Габриел се бе отдалечил на двеста-триста крачки по хълма, когато чу зад себе си вик „е-хей“ — много по-тънък и пронизителен, отколкото обикновено можеше да се чуе по пасбището. Обърна се и видя, че след него тича някаква девойка, размахала бяла кърпичка.

Оук спря и бягащата фигура бързо се приближи. Това беше Батшеба Евърдийн. Габриел се изчерви: тя вече бе зачервена, но не от вълнение, както после се изясни, а от тичането.

— Мистър Оук, аз… — започна тя и млъкна да си поеме дъх. Беше спряла пред него полуизвърната, с вдигната към лицето си ръка.

— Аз ви търсих преди малко — каза Габриел, без да чака тя да довърши.

— Да, знам — отвърна тя, задъхана като пленена червеношийка; лицето й беше влажно и червено като листенца на росен божур. — Ако знаех, че идвате за мен, веднага щях да дойда. Аз бях в градината. Изтичах след вас да ви кажа… леля ми сгреши, като ви отпрати…

Габриел просия.

— Извинявам се, че ви карах да тичате толкова бързо, мила — обърна се той признателно към нея, очаквайки да чуе нещо още по-приятно. — Почакайте малко, поемете си дъх.

— Станала е голяма грешка. Леля ми ви е казала, че вече си имам избраник — продължи Батшеба. — Аз изобщо си нямам поклонник… никога не съм имала. Страшно много съжалявам, дето тя ви отпрати и вие сте си помислили, че имам няколко обожатели.

— Наистина много се радвам да чуя това! — усмихна се широко фермерът Оук и се изчерви от задоволство. После протегна ръка да хване нейната, която тя беше свалила от лицето си и положила върху гърдите, за да успокои силно туптящото си сърце. Веднага щом той я хвана, ръката й се изплъзна от неговата като змиорка и се скри отзад.

— Имам хубава фермичка — добави Габриел, но вече доста по-неуверено.

— Да, зная.

— Един човек ми зае пари, за да положа началото, но скоро ще се издължа. Макар че съм обикновен човек, все пак малко се позамогнах. — Габриел наблегна на „малко“, за да се разбере, че за него това значи „много“. И продължи: — Когато се оженим, ще работя два пъти повече от сега.

Той пристъпи към нея и отново протегна ръка. Батшеба го беше настигнала до един нисък, закърнял храст бодлива зеленика, отрупан с червени плодове. Когато видя, че настъплението му я заплашва със заграждане и дори прегръдка, тя се измъкна покрай храста.

— Как така, фермер Оук? — решително каза тя и го погледна учудено, с широко отворени очи. — Аз никога не съм казвала, че ще се омъжа за вас.

— Ето ти на! — поразен възкликна Оук. — Да тичате след някого така и после да му кажете, че не го искате.

— Исках само да ви кажа — нетърпеливо подхвана тя и чак сега осъзна в колко глупаво положение се бе поставила, — че още нямам никакъв любим, камо ли цяла дузина, както каза леля ми. Много ми е неприятно по такъв начин да ме смятат за собственост на някой мъж, въпреки че някога сигурно и това ще се случи. Ако исках да се омъжа за вас, нямаше да тичам така, защото е много неприлично! Но няма нищо лошо в това, че побързах да поправя грешката.

— Няма нищо лошо в това — потвърди Оук, но вече преценил по-реално положението и почувствал, че импулсивно се е показал прекалено благороден, той добави: — Е, все пак не съм толкова сигурен, че нямаше нищо лошо.

— Наистина аз нямах време да размисля дали искам да се омъжа за вас, защото иначе нямаше да мога да ви догоня.

— Хайде! — подкани я Габриел обнадежден. — Помислете малко! Аз ще почакам, мис Евърдийн. Ще се омъжите ли за мен? Много ви обичам!

— Ще се опитам да помисля — отвърна тя доста плахо. — Ще се опитам, но когато съм навън, на открито, много се разсейвам.

— Но все пак можете да опитате.

— Тогава дайте ми време. — Батшеба се извърна от Габриел и погледна замислено в далечината.

— Аз мога да ви ощастливя — обърна се той през храста към тила й. — След година-две ще имаме пиано — (сега вече фермерските жени свирят на пиано), — а аз ще се упражнявам на флейтата. И вечер ще свирим заедно.

— Да, хубаво ще бъде.

— Ще си купим кабриолет за десет фунта, за да ходим на пазара… а също цветя и птици, искам да кажа — петли и кокошки, защото те са полезни… — продължи Габриел с чувството за равновесие между поезия и проза.

— Ще ми бъде много приятно.

— И парник за краставици, като истински лейди и джентълмен.

— М-да.

— А когато се венчаем, ще изпратим обявление във вестника за сватбата.

— Това ще бъде прекрасно!

— А бебетата… само момчета! И в къщи, до камината, когато вдигнете очи, ще виждате мен, когато аз вдигна очи — ще виждам вас.