Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Разбира се, мис Евърдийн — внимателно отвърна Габриел.

Учуди го това, че молбата дойде в момент, когато спорът им бе приключил, те се намираха на един пуст, безлюден хълм, наоколо нямаше жива душа и вече беше много късно. Той спря и я остави да отиде далеч напред, докато тя се превърна в силует на тъмния фон на небето.

Скоро последва печалното за Габриел обяснение на желанието й да се отърве от него точно тук. Изведнъж до нея изникна някаква фигура. Това очевидно беше Трой. Макар че дори не можеше да чуе за какво си говорят, Оук веднага се обърна и изчака, докато разстоянието между него и влюбените стана двеста ярда.

На връщане Габриел се отби през църковния двор. Когато минаваше покрай камбанарията, си спомни, че тя му каза за добродетелния навик на сержанта да влиза незабелязано в църквата в началото на богослужението. Тъй като предполагаше, че вратичката, за която стана дума, не се използва, той се изкачи и я огледа. Полумракът все още позволяваше да се види, че бръшлянът от стената се беше вплел в дъските на вратата на повече от фут и по този начин ги съединяваше с каменната им рамка. Това беше безспорно доказателство, че вратата не е била отваряна поне откакто Трой е в Уедърбъри.

След половин час Батшеба беше у дома си. Свещите осветиха зачервеното й развълнувано лице, което в последно време често биваше в това състояние. В ушите й още звучаха думите, които каза Трой на раздяла. Той я изпрати чак до вратата и там й съобщи, че заминава за два дни в Бат при свои приятели. И я целуна за втори път.

Справедливостта изисква да поясним един факт, който стана известен доста по-късно: появяването на Трой така бързо и своевременно на пътеката онази вечер определено не беше предварително уговорено. Той беше предложил, тя бе забранила; и единствено опасявайки се, че Трой все пак може да дойде, тя беше отпратила Оук, защото в този момент никак не й беше приятна мисълта за една евентуална среща между тях.

Тя се отпусна на стола, възбудена и смутена от новите си разтърсващи преживявания. После скочи решително и взе от масичката писмените принадлежности.

За три минути, без да спира и да се замисля, тя написа писмо на Болдуд, в което спокойно, но твърдо заявяваше, че е обмислила предложението, за което той е бил така добър да й остави достатъчно време. Последното й решение е, че не може да се омъжи за него. На Оук беше казала, че смята да почака с окончателния отговор, докато Болдуд се върне. Останала сама, Батшеба разбра, че не може да отлага.

Невъзможно беше да изпрати писмото веднага, това можеше да стане чак сутринта. Все пак, за да преодолее чувството за неловкост и както се казва, да превърне думите в дела, тя стана да го занесе на някоя от жените в кухнята.

Но спря в коридора. От кухнята долиташе разговор, в който ставаше дума за нея и Трой.

— Ако се оженят, тя ще остави фермата.

— Не ще и дума, весело ще си живее, но сигурно не с много радост. Тъй си мисля.

— Е, ако аз се оженя за някой поне наполовина като него, няма да е зле.

Батшеба беше достатъчно разумна, за да приеме сериозно казаното от своите прислужници, но беше жена и не можеше да остави така това, което чу. Тя нахлу в кухнята.

— За кого говорите? — попита тя.

Всички млъкнаха. Най-после Лиди каза откровено:

— За вас говорихме, мис.

— Така си и мислех! Мериан, Лиди и Темперанс, забранявам ви да говорите такива неща. Вие знаете, че мистър Трой не ме интересува. Някого друг да, но не и мен. Всички знаят колко го мразя. Да! — повтори дръзката девойка. — Мразя го!

— Знаем, че го мразите, мис — каза Лиди. — И ние също го мразим.

— Аз също го мразя — потвърди Мериан.

— Мериан! О, вероломна жено! Как можеш да говориш такива отвратителни неща? — ядосано попита Батшеба. — Тази сутрин се възхищаваше от него, а сега? Да, Мериан, ти се възхищаваше от него!

— Да, мис, но тази сутрин и вие се възхищавахте от него. Той е хаймана и разпътник и вие сте права да го мразите.

— Не е хаймана и разпътник! Как се осмеляваш да ми казваш това в лицето!? Аз нямам право да го мразя, нито ти, нито който и да е. Но аз съм глупачка! Какъв ми е на мене той? Нали знаете, че не ми е никакъв! Никак не ме е грижа за него и не съм аз тази, която ще защищава доброто му име. Запомнете това и ако някоя от вас каже само една дума против него, веднага ще я изгоня!

Тя хвърли писмото и се втурна обратно в стаята си с разтуптяно сърце и просълзени очи. Лиди я последва.