Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Слушайте… Слушайте, как смеете да говорите така за него? И не разбирам как изобщо си позволявате — отчаяно извика тя. — Зная само, аз зна… аз зная само, че той е много порядъчен човек. Понякога дори е откровен до грубост, но винаги казва истината право в очите!

— Така ли?

— Той не е по-лош от който и да е в енорията. И често ходи на черква, да, много често!

— Боя се, че никой не го е виждал там. Аз определено не съм го виждал.

— Защото той влиза съвсем тихичко и незабелязано през задната вратичка на старата камбанария точно когато започва службата и седи в дъното на галерията. Той сам ми го каза — разгорещено поясни тя.

Това, което Батшеба изтъкваше като солидно доказателство за добродетелта на Трой, порази слуха на Габриел като тринадесетия удар на развален часовник. То не само че не беше в състояние да убеди събеседника, напротив — благодарение на него всички предишни доводи на Батшеба просто рухнаха.

С болка в сърцето Оук откри, че тя сляпо вярва на Трой. Силно развълнуван, той отвърна твърдо, което му струваше големи усилия:

— Господарке, вие знаете, че ви обичам и ще ви обичам винаги. Споменавам го само защото искам да разберете, че не ви желая злото. Но да не говорим за това. Аз загубих в надпреварата за пари и други блага. Не съм толкова глупав, че да се домогвам до вас сега, когато съм беден и вие стоите много над мен. Но Батшеба, мила господарке, едно ви моля — за да не изгубите уважението на обикновените работници и просто от съчувствие към почтения човек, който ви обича не по-малко от мен — не се сближавайте с този войник.

— Стига! Престанете, престанете! — задъхана извика тя.

— Вие сте ми по-скъпа от моите собствени дела, по-скъпа от живота! — продължи той. — Послушайте ме! Аз съм по-възрастен от вас с шест години, а мистър Болдуд е с десет години по-възрастен от мен. Помислете, помислете, докато не е станало късно! С Болдуд ще бъдете в сигурни ръце!

Това, че Оук спомена за своята любов, донякъде смекчи гнева й, предизвикан от неговата намеса, но тя не можеше да му прости, че загрижеността му за нея е по-голяма от желанието да стане неин мъж, и главно беше вбесена от пренебрежението, което показа той към Трой.

— Заминавайте, махайте се оттук — заповяда тя; Оук не можеше да види нейното пребледняло лице, но треперещият глас издаваше вълнението й. — Не искам повече да ви виждам в моята ферма. Не искам да ви виждам. Моля ви, идете си!

— Глупости — спокойно възрази Оук. — За втори път се каните да ме изгоните; и каква е ползата от това?

— Значи каня се, така ли? Вие ще си заминете, сър! Не искам повече да слушам проповедите ви. Тук аз съм господарка.

— Да си отида, така ли? Каква глупост ще кажете още? Отнасяте се с мен като с отрепка, а много добре помните, че доскоро положението ми не беше по-лошо от вашето. Кълна се в бога, Батшеба, вие прекалявате. А също много добре знаете, че ако си отида, във фермата така ще се обърка всичко, че няма да можете да се оправите до второ пришествие. Ще си отида, ако обещаете, че за управител или помощник ще вземете някой кадърен и разбран човек. Ако ми обещаете това, веднага ще си отида.

— Никакъв управител няма да вземам. Аз ще продължавам сама да съм си управител — решително заяви тя.

— Отлично! Но ако остана, сигурно ще ми бъдете благодарна. Какво ще стане с фермата, ако я управлява жена? Аз не желая да смятате, че ми дължите нещо. Не съм такъв. Стореното — сторено. Понякога си казвам, че ако замина оттук, ще бъда щастлив като птичка, защото моето сегашно положение не ме задоволява. Аз съм създаден за нещо повече. Обаче ще ми бъде неприятно да видя как фермата запада, а това сигурно ще стане, ако продължавате да разсъждавате така… Кълна се в живота си, не обичам да говоря за чуждите слабости така грубо, но вие сте толкова заядлива, че просто предразполагате човек да ви каже това, което никога не би казал! Признавам, че по този начин се намесвам във вашите работи. Но вие знаете много добре чувствата ми, знаете коя обичам и ще бъда последен глупак, ако се държа прекалено учтиво с нея.

Най-вероятно несъзнателно и само на себе си тя признаваше, че го уважава за тази строга преданост, която в неговия тон се изразяваше дори още по-силно, отколкото в думите му. Всеки случай тя прошепна, че ако иска, той може да остане. И добави съвсем ясно:

— Сега ще ме оставите ли? Не заповядвам като господарка. Моля ви като жена и вярвам, че няма да бъдете толкова неучтив да ми откажете.