Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— О! — уплашено извика тя, притискайки ръка към сърцето си. — Вие ме пронизахте! Не, не сте! Какво направихте?

— Дори не съм ви докоснал — спокойно отвърна Трой. — Това беше просто ловкост на ръката. Сабята мина зад гърба ви. Нали не се страхувате? Защото ако се страхувате, не мога да продължа. Обещавам ви, че не само няма да ви раня, но и дори няма да ви докосна.

— Мисля, че не се страхувам. Вие сигурен ли сте, че няма да ме раните?

— Напълно.

— Сабята много ли е остра?

— О, не, съвсем не. Само стойте неподвижно като статуя. Започвам!

В миг всичко се завъртя пред очите на Батшеба. Отразените от сабята ниски лъчи на залязващото слънце заблестяха отпред, отгоре, около нея, скриха от нейните очи небето и земята — всичко изчезна, а светещото острие беше навсякъде и никъде. Дъговидните пламтящи отблясъци се придружаваха от някакво остро струене, което много приличаше на свистене — то я заобикаляше от всички страни. Тя бе обгърната от свистящ купол светлина, наподобяващ гледано отблизо небе, изпълнено с метеори.

Никога, откакто сабята с широко острие стана национално оръжие в Англия, тя не е била владяна така изкусно, както в ръцете на Трой, никога не е била правена такава въодушевена демонстрация с нея, както сега, сред папратите, пред Батшеба, под лъчите на залязващото слънце. За да отдадем полагаемото се на точните му удари, можем без преувеличение да кажем, че ако бе възможно острието да оставя след себе си във въздуха постоянна следа, незасегнатото пространство точно би очертало нейната фигура.

Зад заслепителните лъчи на тази Aurora militaris 42 42 Aurora Militaris (лат.), военно сияние — игра на думи. Aurora Borealis — северно сияние. тя смътно различаваше червения ръкав на Трой, който обагряше пространството като звъняща струна на арфа, а още по-назад — самият Трой, с лице към нея; понякога, при демонстрацията на ударите в гръб, той се извръщаше настрани, но очите му не слизаха от нея, и здраво стиснал устни, точно съгласуваше всеки замах с очертанията на тялото й. После движенията му станаха по-бавни и тя започна да различава всяко от тях поотделно. Съскането на сабята престана и той спря неподвижен.

— Тази къдрица на косата ви трябва да бъде оправена — отбеляза Трой още преди тя да се бе опомнила. — Чакайте, аз ще го направя.

Сребърната дъга хвърли искра отдясно на главата й, сабята се отпусна и къдрицата падна на земята.

— Отлично се държите! — похвали я Трой. — Дори не помръднахте. За жена това е просто удивително.

— Но аз съвсем не очаквах такова нещо. О, вие ми развалихте прическата!

— Хайде, още веднъж.

— Не, не! Страх ме е от вас, наистина ме е страх! — извика тя.

— Няма да докосна нито вас, нито косата ви. Само ще убия гъсеницата, която е паднала върху роклята ви. Сега не мърдайте!

Оказа се, че от папратите една гъсеница беше изпълзяла отпред върху роклята на Батшеба и там се беше настанила. Тя видя как върхът на сабята проблесна и като че я прободе. Затвори очи, напълно уверена, че този път вече е убита. Но след като се почувства както обикновено, ги отвори.

— Ето я, вижте — каза сержантът и доближи острието до очите й.

На върха на сабята беше кацнала прерязаната гъсеница.

— О, това е вълшебство! — прошепна изумената Батшеба.

— Не, просто ловкост. Аз само насочих върха към гърдите ви, където беше гъсеницата, и го спрях на една хилядна част от инча до тялото ви.

— Но как можахте преди малко да отрежете къдрица от косата ми с ненаточено острие?

— Ненаточено! Тази сабя е остра като бръснач. Вижте!

Той докосна дланта си с острието и показа останалото върху него тъничко парченце кожа.

— Но нали в началото ми казахте, че сабята е тъпа и не може да ме нарани?

— Казах го, за да стоите спокойно и защото не исках да бъдете в опасност. Само ако бяхте помръднали, рискувах да ви засегна. Затова ви излъгах.

Тя потрепери.

— Значи бях на косъм от смъртта и даже не подозирах това!

— По-точно, двеста деветдесет и пет пъти вие бяхте на половин инч от опасността да бъдете одрана жива.

— Колко жестоко от ваша страна!

— Въпреки всичко вие бяхте в пълна безопасност. Моята сабя никога не греши. — И Трой върна сабята в ножницата.

Развълнувана от хилядите противоречиви чувства, които изпита, Батшеба се отпусна изнемощяла върху мъха.

— Сега трябва да се разделя с вас — тихо каза Трой. — Ще си позволя да взема това за спомен от вас.

Тя видя как той се наведе и взе от тревата къдрицата, която беше отрязал от буйните й виещи се коси. После я обви около пръстите си, разкопча едно копче на мундира на гърдите си и внимателно я сложи вътре. Батшеба се чувстваше безсилна да го спре или удържи, неспособна да му се противопостави. Тя приличаше на човек, който, зарадвал се на живителния вятър, е обезсилен от поривите му и чувства, че дъхът му спира.