Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Добре, няма да я вземам. И ще дойда. Но съвсем за малко, съвсем за малко — добави тя.

— Това ще ни отнеме само пет минути — каза Трой.

Отвъд хълма срещу дома на Батшеба, на около една миля се простираше необработена земя, обрасла с гъсти високи папрати със сочни, прозрачни, наскоро покарали листа, проблясващи свежо и чисто във всички оттенъци на зеленото.

Тази лятна вечер в осем часа, когато последните дълги, разкошни лъчи от настръхналото златно кълбо на запад докосваха папратите, сред тях с тихо шумолене се появи Батшеба. Меките пухкави ветрила на листата галеха раменете й. Тя спря, обърна се назад, запъти се към хълма, а когато стигна на половината разстояние до дома си, оттам хвърли още един поглед към мястото, където беше преди малко. Изглежда, имаше причина да стои по-далеч от папратите.

Тя забеляза едно смътно червено петно, чуждо на средата, което се движеше нагоре по хълма и после изчезна от другата му страна.

Батшеба почака минута-две, представи си колко ще се разочарова Трой, когато разбере, че не е отишла на уговорената среща и затича обратно нагоре по склона, към мястото, откъдето току-що бе дошла. Сега тя беше задъхана и разтреперана, ужасена от себе си — как можа да бъде толкова безразсъдна! Дишаше учестено, а очите й блестяха трескаво. Но трябваше да отиде там въпреки всичко. Тя стигна до края на дерето сред папратите. Трой чакаше долу и я гледаше.

— Чух шума на папратите още преди да ви видя — каза той и пристъпи, протягайки ръка на Батшеба да й помогне да се спусне.

Дерето представляваше кръгла като чиния естествена падина с диаметър около тридесет фута и съвсем плитка — слънцето осветяваше главите им. Ако човек стои в центъра, вижда малък кръг от небето, заграден от папратите: те растяха по склона и стигаха чак до самото дере, където неочаквано изчезваха. Ограденото от този зелен пояс дере беше застлано с дебел килим мъх и трева, толкова мек и пружиниращ, че краката потъваха до глезените в него.

— И така — отбеляза Трой, изваждайки сабята, която веднага проблесна приветствено на слънчевата светлина, — първо имаме четири десни и четири леви сечащи удара; четири десни и четири леви пробождащи удара. Пехотните удари, сечащи и париращи, са според мен по-интересни от нашите, но не поразяват така. Пехотинците имат седем сечащи и три пробождащи удара. За начало това е достатъчно. Сега — първият сечащ удар. Като че ли сеете зърно, ето така. — Батшеба зърна за миг една обърната обратно дъга и ръката на Трой отново замря неподвижна. — Вторият удар е като че забивате кол, ето. Третият — все едно че жънете със сърп. Четвъртият е като при вършитба, така. После същото е и при левите удари. Пробождащите удари са следните: един, два, три, четири — десни; и един, два, три, четири — леви. — Той ги повтори. — Искате ли още веднъж? — попита той. — Един, два…

Тя го прекъсна бързо:

— Не! По-добре не. Вторите и четвъртите, както и да е; но първите и третите са ужасни!

— Добре. Пропускаме първите и третите. Следват нападащите и париращите сечащи удари заедно. — Трой ги демонстрира. — После, при преследването на противника, ето. — Той показа и това упражнение. — Това са добре познати начини. Пехотинците имат два просто дяволски удара отдолу нагоре, но от хуманни съображения ние не ги използваме. Ето ги: три, четири.

— Колко жестоко и кръвожадно!

— Да, пълно умъртвило! Сега ще ви покажа нещо по-интересно, свободни упражнения: всички нападащи и париращи удари смесено, кавалерийски и пехотни, с мълниеносна бързина. Правила не се спазват, просто насочваш инстинкта си, помагаш му. Вие сте моят противник, с тази разлика, че всеки път ударите ми ще минават на косъм от вас. Но каквото и да става, трябва да стоите напълно неподвижна.

— Разбира се — храбро отвърна тя.

Той посочи на около един ярд пред себе си. Тези нови, непознати досега занимания започнаха да привличат склонния към приключения дух на Батшеба. Тя застана точно срещу Трой, на мястото, което той й бе посочил.

— Сега само ще проверя дали сте достатъчно смела да издържите това, което смятам да направя. Ще ви подложа на предварителна проверка.

Той размаха сабята, сякаш да й покаже втория удар, и в следващия миг тя само усети, че върхът и острието на сабята проблеснаха отляво, малко над бедрото й; после мигновено се появиха от дясната й страна, все едно че изскочиха от ребрата, вече пронизали тялото й. И тя за трети път видя тази сабя съвсем чиста, без капчица кръв, в ръката на Трой, който я държеше вертикално (в позицията, която се нарича „първоначално положение“). Всичко това стана мълниеносно.