Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— О, вие ли сте, Габриел? — каза тя. — Вие също се разхождате. Лека нощ.

— Реших да ви посрещна, защото вече е късно — рече Оук, обърна се и я последва, тъй като тя премина бързо покрай него.

— Благодаря ви, но не ме е страх.

— Разбирам, но наоколо често се скитат лоши хора.

— Нито веднъж не съм ги срещала.

Оук смяташе — много хитро според него — да причисли галантния сержант към категорията „лоши хора“. Но планът му веднага пропадна, защото той съобрази, че това е доста непохватен начин и ще бъде неучтиво да започне с него. Той промени тактиката и започна ново встъпление.

— Тъй като човекът, когото бихте могли да срещнете, сега отсъства — думата ми е за фермера Болдуд, — ще повървя с вас.

— Добре. — Тя продължи, без да се обръща. Известно време се чуваше само шумоленето на роклята й, която закачаше тежките класове. После тя заговори, силно раздразнена: — Не разбирам защо ми подхвърлихте, че сигурно съм щяла да срещна мистър Болдуд?

— Хората смятат, че навярно ще се омъжите за него и затова си позволих да ви го кажа. Простете ми, че говоря без заобикалки, мис.

— Не е вярно — отсече тя. — Никаква сватба няма да има.

Настъпи моментът Габриел да каже съвсем откровено мнението си:

— Е, мис Евърдийн, да оставим настрана какво говорят хората, но по-сериозно ухажване не съм виждал през целия си живот.

Батшеба сигурно щеше да прекъсне разговора веднага, просто като забрани на Оук да подхваща тази тема, но тя съзнаваше, че положението й не е много сигурно и започна да извърта и хитрува, за да спаси репутацията си.

— Тъй като вече заговорихте за това — започна тя натъртено, — радвам се, че ще имам възможността да опровергая лъжливите слухове, които са ми неприятни и досадни. Не съм обещавала нищо на мистър Болдуд. Никога не съм изпитвала някакви чувства към него. Аз го уважавам и той наистина ми предложи да му стана съпруга. Но не му дадох определен отговор. Веднага щом се върне, ще му заявя, че не мога да се омъжа за него.

— Изглежда, хората се заблуждават.

— Да.

— По-рано те смятаха, че само си играете с него и вие почти опровергахте това. Сега казват, че вие се отнасяте сериозно към него, а вие ми заявявате право в очите, че…

— Че се подигравам с него, така ли?

— Смятам, че те говорят истината.

— Истината, но не съвсем. Аз не се подигравам с него, но той ми е безразличен.

За нещастие Оук се изпусна и започна да говори за съперника на Болдуд, но тонът му съвсем не беше подходящ за случая.

— По-добре изобщо да не бяхте срещали този сержант Трой, мис — въздъхна той.

Крачките на Батшеба се накъсаха.

— Защо? — попита тя.

— Той не е достоен за вас.

— Кой ви накара да ми кажете това?

— Никой.

— Тогава смятам, че сержант Трой няма никаква връзка с разговора ни — несдържано заяви тя. — Все пак трябва да ви кажа, че сержант Трой е човек образован и достоен за всяка жена. Той е от благороден произход.

— Това, че по образование и произход стои по-високо от простите войници, съвсем не говори в негова полза. Значи той не се издига, а пада все по-долу.

— Не виждам каква връзка има това с разговора ни. Мистър Трой в никакъв случай не се принизява. Той надвишава всички и достойнствата му са безспорни.

— Аз мисля, че той е безсъвестен човек. Най-чистосърдечно ви моля, мис, не говорете с него. Послушайте ме, мис, поне веднъж ме послушайте! Не казвам, че е толкова лош, колкото го смятах — моля се на бога дано да съм се излъгал. Но ние не знаем точно какъв е и по-добре ще е да се държим с него като че ли е лош. Просто така ще бъде по-безопасно за вас, нали? Не му се доверявайте, господарке, моля ви, не му се доверявайте!

— А защо, ако смея да запитам?

— Аз харесвам войниците, но не и този — упорито продължаваше Оук. — Той е изкусен в професията си и може би смята, че това му дава право да бъде изкусител. Бива го в приказките и така грабва ума на жените. Когато ви заговори, само кажете „Добър ден“ и се обърнете настрани, а ако видите, че идва насреща ви, минете по друг път. Когато ви каже нещо смешно, престорете се, че не разбирате и не се усмихвайте. Ако говорите с хора, за които предполагате, че ще му предадат думите ви, кажете: „Този смахнат човек“, или: „Този сержант, как му беше името.“ Или пък: „Този човек е от съвсем разорено семейство.“ Не бъдете груба с него, но му покажете, че не ви интересува и по този начин бързо ще се отървете от него.

Сърцето на Батшеба заблъска в гърдите й като случайно влетяла през прозореца червеношийка.