Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Схващането за необикновено силното въздействие на ласкателствата, когато някой мъж се домогва до успех сред жените, е толкова разпространено, че почти се е превърнало в поговорка, която се изговаря машинално, без никой да се замисля какви чудовищни изводи се налагат от подобно твърдение. Да не говорим за това, че когато някой се ръководи от него, той съвсем не действа за ползата и доброто на обекта на ласкателствата. Много хора държат на склад в паметта си подобни поговорки и разни други банални афоризми и чак когато някоя катастрофа изведнъж разкрие страшния им смисъл, тогава той за първи път наистина стига до съзнанието им. Когато такова мнение се изказва повече или по-малко сериозно, хората обикновено го подкрепят, добавяйки, че за да бъде достигната целта, ласкателствата трябва да бъдат разумни. За чест на мъжете, много малко от тях установяват тази максима от опит, и за тяхно щастие — не им се налага да плащат за това. Все пак изкусният лицемер може да завърти главата на жената с поток от измислици и да получи такава власт над нея, която може дори да я погуби — много хора са проумели тази истина, наложена им от най-непредвидени, мъчителни обстоятелства. Някои се хвалят, че личният им опит ги е довел до нея и безотговорно задълбочават тези експерименти, понякога с ужасни резултати. Сержант Трой беше от този род хора.

Често го бяха чували да подмята, че в мъжкото поведение спрямо жените съществуват само два варианта — да ги ласкаеш или да ги ругаеш.

— Отнасяш ли се добре с тях, загубен си — повтаряше той.

Скоро след пристигането си в Уедърбъри този философ се показа пред хората. Една-две седмици след стригането на овцете, чувствайки някакво необяснимо облекчение от отсъствието на Болдуд, Батшеба отиде да погледа как работят косачите. Те се движеха на редове, състоящи се от равен брой ъгловати и закръглени фигури; първите бяха на мъжете, а вторите на жените, с прихлупените им бонета, забрадени отгоре с падащи до раменете кърпи. Коган и Марк Кларк косяха наблизо. Размахвайки косата, Марк Кларк си тананикаше нещо в такт, а Джан дори не се опитваше да го настигне. На първата ливада вече товареха сеното. Жените го загребваха и сбираха накуп, а мъжете го подхващаха с вилите и го хвърляха на колата.

Скоро иззад колата се появи една яркочервена фигура и също започна енергично да товари сено заедно с другите. Това бе галантният сержант, дошъл за развлечение да поработи. Не може да се отрече, че с доброволния си труд в разгара на коситбата той оказваше наистина рицарска услуга на стопанката на фермата.

Веднага щом Батшеба се появи на ливадата, Трой я видя, заби вилата в земята, взе си пръчката, която използваше като бастунче, и се запъти към нея. Батшеба се изчерви от яд и смущение, но не сведе поглед и продължи право към него.

— Ах, мис Евърдийн! — въздъхна сержантът, вдигайки ръка към козирката си. — Колко несъобразителен се показах онази вечер! Само ако бях поразмислил, щях да се досетя, че „Кралицата на житната борса“ (истината си е винаги истина, а вчера в Кастърбридж чух да ви наричат така) — това сте вие и никоя друга. Побързах да дойда и да ви поднеса хиляди извинения, че се поддадох на чувствата си и се осмелих, без да ви познавам, да изразя така откровено възхищението си от вас. Но тук ме познават — както вече ви казах, аз съм сержант Трой. Още като момче съм помагал на чичо ви. И ето, днес съм тук, за да помогна и на вас.

— Предполагам, трябва да ви благодаря за това, сержант Трой — хладно отвърна Кралицата на житната борса.

Сержантът явно се обиди и посърна.

— Не е нужно, мис Евърдийн. Защо смятате, че трябва да постъпите именно така?

— Много се радвам, ако не е толкова необходимо.

— А защо, простете за дързостта?

— Защото не желая да ви благодаря за нищо.

— Опасявам се, че с този мой развързан език си навредих и вече нищо не може да ми помогне. Да, ужасни са днешните времена, какво ли не се случва с мъжа, най-чистосърдечно осмелил се да каже на жена, че е красива! А аз си позволих само толкова, съгласна сте, нали? И да си призная, по-скромно не можех да се изразя.

— Празни приказки; по-празни от празна кесия.

— Да. А по моему вие просто се отклонявате от темата.

— Не. Искам само да кажа, че мястото, където стоите, ще ми е по-приятно, ако ви няма.

— А на мен ще ми бъде по-приятно да получавам клетви от вас, отколкото целувки от която и да е друга жена, затова няма да мръдна оттук.