Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Батшеба пламна от смущение.

— Нямах никакво желание да го показвам — сухо процеди тя, като се стараеше да запази спокойствие, което не й се удаваше много добре, защото действително беше пленница.

— След този отговор още повече ми харесвате — каза той.

— А на мен би ми се харесало още повече, ако изобщо не бях ви срещала тук! — Тя дръпна отново и воланът на роклята изпука като детско пистолетче.

— Аз напълно заслужавам наказанието, на което ме подлагате с вашите думи. Но отде се взе у такава красива и възпитана девойка тази антипатия към бащиния й пол?

— Вървете си по пътя, ако обичате.

— О, красавице, и да ви повлека със себе си ли искате? Но погледнете само как се оплетохме!

— Как не ви е срам! Вие нарочно се оплетохте още повече, за да ме задържите. Нарочно!

— Честна дума, вие грешите — и сержантът примигна ехидно.

— А аз ви казвам, че го направихте нарочно! — ядосано извика тя. — Настоявам веднага да ме освободите. Не, оставете, аз сама!

— Разбира се, мис. Нима мога да ви се противя! — рече той дяволито и престорено натъжен. — Благодарен съм за възможността да гледам това красиво лице, въпреки че ми е подхвърлена, така да се каже, като кокал на куче. Но за съжаление този миг ще отмине тъй бързо!

Тя решително стисна устни и упорито замълча.

И си помисли — какво ли ще стане, ако се дръпне рязко? Ще успее ли да се измъкне дори с риск да остави роклята си тук? Но това бе немислимо! Най-хубавата й рокля, облечена специално за тази вечер! Коя жена на нейно място — пък била тя и най-дръзката — би направила такава жертва, за да се отърве от натрапника, когато е на няколко крачки от дома си и е достатъчно само да извика на подчинените си, за да дотичат веднага?

— Всяко нещо с времето си. Както виждам, скоро ще се откачите — хладнокръвно продължаваше другарят й по нещастие.

— Шегите ви са възмутителни и… и…

— Не бъдете жестока!

— … ме оскърбяват!

— Мадам, позволих си да се пошегувам, само за да имам възможността да помоля за прошка една толкова красива жена и съм готов да направя това най-смирено и почтително.

Батшеба просто не знаеше какво да каже.

— Много жени съм видял през живота си — продължи вече шепнешком и замечтано младият войник, разглеждайки с преценяващ поглед склоненото й лице, — но такава красавица виждам за първи път. Вярвате или не, приятно или неприятно за вас — все едно.

— Кой сте вие, че си позволявате да пренебрегвате мнението на другите?

— Не съм непознат тук. Сержант Трой, на вашите услуги. Живея наблизо. Ето, най-после се откачи! Тънките ви пръсти се оказаха по-ловки от моите. Бих желал това да е възелът на възлите, който никога не може да бъде развързан. 40 40 Тоест брачната връзка.

Войникът наистина прекаляваше. Тя скочи, и той също. Единствената й мисъл беше как да се оттегли спокойно и благопристойно от него. Тя се заизмъква постепенно назад, с фенера в ръка, докато най-после мундирът се скри в тъмнината.

— Довиждане, красавице! — подхвърли той.

Тя не отговори и щом се отдалечи на двадесетина крачки, хукна да бяга.

Лиди вече си лягаше. Батшеба се изкачи до своята спалня, после открехна вратата на Лиди и задъхано попита:

— Лиди, има ли в селото някакъв военен? Сержант еди-кой си… Видът му е твърде джентълменски за сержант. Хубав мъж с червен мундир със сини кантове?

— Не, мис… Чакайте, чакайте, това трябва да е сержант Трой. Сигурно си е дошъл в отпуска. Но не съм го виждала. Той мина оттук веднъж, когато неговият полк беше в Кастърбридж.

— Да, точно така се казва. С мустаци, но без брада или бакенбарди, нали?

— Да.

— Какво представлява той?

— Ах, мис, просто ме е срам да го кажа… Той е безпътен човек! Но е способен и съобразителен и би могъл да направи състояние не по-зле от който и да е скуайър. Такъв фин и умен джентълмен! По име е докторски син и това не е малко, а по рождение е графски син!

— Което пък съвсем не е малко. Много интересно! Вярно ли е това?

— Вярно е. Възпитавали го много добре, учил в кастърбриджското училище. Там научил всички езици; казват, дори можел да чете и пише по китайски! Но в това не съм сигурна, само тъй казват. Обаче той сам си провали съдбата, защото се записа войник. Е, вярно, и там много бързо се издигна и стана сержант много скоро. Какво щастие е да си от благородно потекло. Дори и прост войник да си, пак ще те забележат и отличат. Той наистина ли се е завърнал, мис?

— По моему, да. Лека нощ, Лиди.

В края на краищата може ли едно безгрижно момиче дълго да се обижда на един мъж? Нерядко девойки с темперамента на Батшеба, жадни за ласкателства или копнеещи да бъдат покорени, охотно прощават някоя и друга волност. По изключение, причината може да бъде и нещо по-сериозно от един обикновен флирт. Точно сега в нея най-силно говореше първото чувство, а от време на време му пригласяше и второто. Проста случайност или дело на Лукавия, но виновник за произшествието се оказа един красив непознат, явно врял и кипял в любовните дела, който успя да събуди в нея интерес. Затова тя не можеше да реши да се счита ли за обидена или не.