Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Аз пък ще ви река — добави Коган, — че кога наистина реши да направи нещо хубаво, нещо благородно (а днес беше точно така, по лицето му си личеше), той няма да се изложи. Драго ми е да ви кажа — днеска той шушка не украдна!

— Да, това е честна постъпка и трябва да ти благодарим за нея, Пениуейс — каза Джоузеф и всички се присъединиха единодушно към неговото мнение.

В това време, когато работниците вече си тръгваха, в гостната, откъдето през затворените кепенци навън се процеждаше само тясна ивица мека светлина, се разиграваше бурна сцена.

Мис Евърдийн и Болдуд бяха сами. От бузите й беше изчезнала лъхащата на здраве руменина, може би защото тя съзнаваше сериозността на момента, но очите й блестяха възбудено и победоносно — въпреки че победата й беше не толкова желана, колкото предварително замислена.

Батшеба стоеше зад едно ниско кресло, от което току-що бе скочила, а той беше коленичил в него, наклонен през облегалката към нея, и държеше ръката й с две ръце. Болдуд трепереше целият от това, което Кийтс изискано нарича свръхизобилие от сладостно щастие. 38 38 Кийтс, „Ода за славея“. Този човек, чиято отличителна черта беше чувството за собствено достойнство, неочаквано беше застанал пред нея, лишен от най-важното си качество — до такава степен то бе изместено от любовта. Впечатлението беше тягостно за Батшеба и донякъде развали удоволствието й от съзнанието, че я боготворят.

— Ще се постарая да ви обикна — говореше тя с треперещ глас, съвсем различен от обикновения й самоуверен тон. — И ако се уверя, че ще ви бъда добра съпруга, с удоволствие ще се омъжа за вас. Но, мистър Болдуд, при един толкова сериозен въпрос колебанията на жената трябва да бъдат уважавани и тази вечер не искам нищо да ви обещавам. Ако можете, почакайте още няколко седмици, докато аз самата бъда наясно със себе си.

— Но вие смятате, че тогава…

— Мисля, че след около месец и половина ще мога да ви обещая да стана ваша жена — твърдо завърши тя. — Нали вие казахте, че ще отсъствате до жътвата. Но запомнете добре, аз още не съм обещала.

— Това е достатъчно за мен. Повече не искам. Мога да чакам, доверявайки се на тези мили думи. А сега, мис Евърдийн, лека нощ!

— Лека нощ — меко, почти нежно отвърна тя и Болдуд си тръгна блажено усмихнат.

Сега Батшеба го познаваше по-добре; той й разкри цялата си душа, без да подозира, че по този начин падна много в нейните очи и заприлича на голяма горделива птица, която, лишена от пера, изгубва великолепието си. Батшеба се разтрепери от страх, когато осъзна, че си налага прекалено строго наказание само за да изкупи една своя необмислена постъпка. Тя току-що беше извършила нещо ужасно и страшно, но същевременно и увлекателно. Удивително е колко лесно дори и най-стеснителната жена може да бъде привлечена от страшното, когато към това се примесва известно чувство за тържество.

Сред множеството задължения, които Батшеба пое доброволно, когато се отказа от управител, беше вечерният обход на имението, за да може спокойно да си легне, когато знае, че всичко е в пълен порядък. Габриел почти всяка вечер правеше същата обиколка преди нея и оглеждаше стопанството тъй внимателно, както би направил всеки специално нает за целта пазач, но грижливата му преданост в повечето случаи оставаше неизвестна за неговата господарка, а това, което тя научаваше, се приемаше без особени благодарности, като нещо напълно естествено. Жените вечно се оплакват от мъжкото непостоянство в любовта, но към постоянството обикновено се отнасят с пренебрежение.

Тъй като наблюденията са най-успешни, когато човек е незабелязан, тя винаги вземаше един фенер със затъмнител, от време на време повдигаше капачето и оглеждаше всички потайни места и кътчета хладнокръвно като градски полицай. Не че беше чак толкова безстрашна, но на нея дори през ум не й минаваше, че нещо може да я заплашва; в най-лошия случай това можеше да бъде някой неприбран кон, кокошка извън курника или незалостена врата.

Тази вечер тя, както обикновено, обиколи всички постройки и отиде на пасбището да огледа обора. Там единствените звуци, които нарушаваха тишината, идваха от равномерното преживяне на много челюсти и шумното дишане на невидими ноздри. То от време на време се прекъсваше от пръхтене и пуфтене като шума от бавно спадащи духала. После преживянето се възобновяваше и при достатъчно развито въображение тук-там можеха да се забележат розово-бели ноздри — като пещери: влажни, лепкави и неприятни на пипане за непривикналия; бърните под тях не пропускаха да захванат някой край от дрехата на Батшеба, ако тя се окажеше близо до обсега на езиците им. Малко по-нагоре при особено остро зрение можеше да се види кафяво чело и две доверчиви очи, а над тях два бели извити рога; и накрая — раздалото се от време на време мучене не оставяше никакво съмнение, че всички тези атрибути представляват характерните черти на Дейзи, Белоножка, Хубавелка, Палавка, Пъструшка и други достойни представителки на девонската порода крави, собственост на Батшеба.