Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Габриел — каза тя, — преместете се, ако обичате. На вашето място ще седне мистър Болдуд.

Той мълком се върна на мястото си.

Джентълменът-фермер беше облечен празнично с ново сако и бяла жилетка, което веднага биеше на очи, защото той обикновено носеше строг сив костюм. В душата му също беше празник и това се проявяваше с необичайна за него приказливост. И Батшеба се разприказва след идването му, макар и появата на неканения Пениуейс, бившия управител, когото бе прогонила за кражба, донейде да бе развалила настроението й.

След вечерята, без да чака покана, Коган поде:

Романсът бе изслушан и приет мълчаливо, съпроводен от замислено-одобрителни погледи, свидетелстващи, че тази любима песен в добре познатото изпълнение винаги се ползва с успех сред слушателите, и подобно на книгите на всепризнатите автори, които нямат нужда от вестникарски реклами, също не изисква похвали.

— Мистър Пуъграс, изпей ти нещо! — каза Коган.

— Аз доста си пийнах, пък и много не ме бива в тая работа — скромно отвърна Джоузеф в старанието си да остане незабелязан.

— Глупости! Как може да си толкова неблагодарен, Джоузеф? Не очаквах това от теб? — укорително извика Коган, преструвайки се на обиден. — А господарката те гледа, сякаш иска да каже: „Веднага запей, Джоузеф Пуъграс!“

— Прав си, тя наистина ме гледа и ща не ща, трябва да попея! Я вижте, съседи, дали това мое издайническо изчервяване не се е появило?

— Нищо ти няма, Джоузеф, изчервяване като изчервяване — успокои го Коган.

— Какво ли не правя, за да не се червя, като ме гледа хубавица! — стеснително призна Джоузеф. — Но то идва от само себе си и никак не мога да го спра.

— Хайде, Джоузеф, изпей твоята песен — подкани го от прозореца Батшеба.

— Добре, мем, щом няма накъде — отстъпчиво отвърна той. — Сърце не ми дава да ви откажа. Ще изпея една никаква баладия — сам си я съчиних.

— Браво! Давай! — викнаха сътрапезниците.

Така поощрен, Пуъграс запя с треперлив гласец и похвално усърдие някаква сантиментална песен за пламенна, високодобродетелна любов — мотивът се свеждаше до две ноти и певецът особено наблягаше на втората. Изпълнението на първия куплет има такъв успех, че Джоузеф веднага, без да си поеме дъх, премина към втория, но продължи успешно чак след няколко запъвания на първата строфа:

— Добре го извива — подхвърли Коган в края на куплета. — Особено ми се хареса: „и птиченца ми пяха“. Онова място, „посях любов“, така хубаво го накъдри, пустият му Джоузеф! А точно там, на „любов“, е много трудно за пеене, кога човек е пресипнал. Хайде, мастър Пуъграс, следващия куплет!

Но по време на третия куплет с младия Боб Коган се получи конфузно положение, в същност най-обикновено за едно момче — с тях винаги се случва нещо, когато възрастните са особено тържествено настроени: той с всички сили се опитваше да удържи смеха си, дори с тази цел напъха в гърлото си толкова покривка за маса, колкото докопа. И след като известно време стоя така, херметически запушен откъм устата, смехът избухна през носа му. Джоузеф го забеляза и страшно възмутен, веднага спря да пее. Коган тозчас плесна Боб.

— Продължавай, Джоузеф, продължавай. И не обръщай внимание на този калпазанин — каза той. — Баладията ти просто хваща за сърцето. Хайде, следващия куплет. Аз ще ти пригласям на височините, ако закъсаш:

Върбата плаче и тъжи, върбата клони вие…

Но певецът беше непреклонен. За лошото си държане Боб Коган беше изпъден да си върви и на масата отново се възцариха мир и веселие с помощта на Джейкъб Смолбъри, който подхвана една от онези безкрайни, изобилстващи с подробности балади, с които достопочтеният славен пияница Силен е услаждал слуха на младите пастири Хромис, Мнасил и другите безделници на времето си. 36 36 В шестата еклога на „Буколики“ от Вергилий младите пастири Мнасил и Хромис събуждат пияния Силен и го карат да им изпее песента, която им е обещал. Подобно на баладата, която пее Джейкъб Смолбъри, тя е многословна и в същност заема останалата част от еклогата.