Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Огненозлатистата светлина на залеза още сияеше, но сумракът вече се прокрадна; лъчите на заника едва докосваха земята, не се разстилаха по нея и не осветяваха заспалите равнини. Слънцето сякаш със сетно предсмъртно усилие се показа иззад дървото и запълзя надолу. Сгъстяващата се дрезгавина обви до пояса всички стригачи на масата, а главите и раменете им все още се радваха на дневната светлина, облени от равномерно златисто сияние, което сякаш не идваше отвън, а се излъчваше от тях самите.

Слънцето се скри в пелена от охра, а те седяха, пируваха и се веселяха като боговете в Омировото небе. Батшеба още седеше отвътре до прозореца, плетеше и от време на време поглеждаше към стъмняващата се поляна. Припадащият мрак се разстилаше все по-широко и накрая погълна всички около масата, но те още не смятаха да си тръгват.

Габриел изведнъж откри, че фермерът Болдуд е изчезнал от своето място на масата. Оук не разбра откога го нямаше; но очевидно той бе станал с настъпването на тъмата. Докато Габриел мислеше за това, Лиди донесе свещи в стаята и веселите езичета на техните пламъчета осветиха седналите около масата и потънаха в зелените сенки отзад. Фигурата на Батшеба, все още в същата поза, се очерта на прозореца и всички видяха, че Болдуд е в стаята, седнал до нея.

Един и същи въпрос беше на устата на всички: няма ли, преди да си тръгнат, мис Батшеба да им изпее с чудесния си глас „Водите край брега на Алън“.

Батшеба помисли малко, съгласи се и направи знак на Габриел, който жадуваше именно това — да бъде близо до нея.

— Носите ли флейтата? — шепнешком го попита тя.

— Да, мис.

— Тогава акомпанирайте ми.

Батшеба се изправи до прозореца, обърната към хората, осветявана отзад от свещите, а Габриел застана отдясно до нея, навън, до самия прозорец. Болдуд седеше в стаята, отляво до нея. Тя започна тихо, с треперещ глас, но скоро запя ясно, чисто и звънливо. Във връзка с разигралите се скоро след това събития много от присъстващите запомниха един от куплетите на песента, и то задълго.

Към нежните мелодични звуци на флейтата се присъедини плътният бас на Болдуд, тъй нисък и тих, че без да си съперничи с гласа на Батшеба, създаваше богат фон за нейното пеене. Облегнати един на друг, стригачите седяха така, както преди стотици години са седели на трапезата техните прадеди, и слушаха като омагьосани, тъй притихнали, че понякога почти се чуваше как Батшеба си поема дъх. И когато последната, мъчително дълга нота замря, тръгна тих доволен шепот — най-благовонният лъх на овацията.

Едва ли е необходимо да отбелязваме, че поведението на фермера спрямо певицата беше забелязано от Габриел. Откровено казано, в действията му нямаше нищо странно, като изключим това, че по време те съвсем не съвпадаха с реакциите на околните. Болдуд гледаше Батшеба само когато другите не я наблюдаваха; щом те устремяваха поглед към нея, фермерът извръщаше глава: ако всички й благодаряха или я хвалеха, той мълчеше, а когато те говореха помежду си и не й обръщаха внимание, шепнешком й благодареше. И това разминаване с останалите придаваше специално значение на всеки негов жест и дума, въпреки че в тях нямаше нищо особено; но ревността, която никой влюбен не може да избегне, не позволяваше на Оук да пропусне тези знаци.

После Батшеба пожела лека нощ на всички и се скри в стаята. Болдуд затвори прозореца и остана вътре с нея. Оук си тръгна и скоро изчезна сред безмълвните благоуханни дървета. Стригачите, които се пробудиха от приятното замайване след песента на Батшеба, започнаха да се надигат от местата си. Докато избутваше пейката, за да се измъкне от масата, Коган се обърна към Пениуейс:

— Приятно е да похвалиш някого, ако има защо. А този човек тук го заслужава — отбеляза той, поглеждайки към достойния крадец, сякаш той бе някакво рядко произведение на изкуството, създадено от световноизвестен творец.

— Аз, правичката да си кажа, нямаше да го повярвам, ако не бяхме преброили — изхълца Джоузеф Пуъграс. — Оказа се, че всички чаши и бутилки, всички хубави ножове и вилици са си на мястото, както в началото, и няма нищо откраднато!

— Смятам, че не заслужавам дори половината от похвалите ви — мрачно отвърна добродетелният крадец.