Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Събеседницата му отиде някъде и Болдуд, останал сам, се разхожда напред-назад четвърт час. После тя се появи в новия си зелен ездитен костюм, който я обгръщаше така плътно до талията, както кожицата обвива плода. Младият Боб Коган водеше кобилата й. Болдуд отвърза своя кон, който стоеше до дървото.

Габриел просто нямаше сили да откъсне очи от тях, но тъй като продължаваше да стриже, неволно нарани с ножицата корема на овцата. Животното подскочи; Батшеба веднага се обърна и видя кръвта.

— О, Габриел! — извика тя сурово и остро. — Вие винаги толкова внимателно наглеждате другите, а сега вижте какво направихте!

Всеки би казал, че забележката не е особено строга и обидна, но Габриел — който знаеше, че Батшеба много добре разбира причината за нараняването на бедната овчица, защото тя самата го бе ранила на много по-чувствително място — се почувства огорчен от нейните думи и това нерадостно чувство съвсем не се облекчаваше от несекващото унижение, породено от съзнанието за собственото му обществено положение, сравнено с това на Батшеба и Болдуд. Но твърдото решение да увери себе си, че вече не изпитва към нея никакви нежни чувства, и този път му помогна да скрие болката си.

— Шишето! — извика той невъзмутимо.

Кайни Бол веднага притича с бутилката, намазаха раната и стригането продължи.

Болдуд внимателно помогна на Батшеба да възседне кобилата и преди да тръгнат, тя отново се обърна към Оук с познатото властно и нетърпимо високомерие.

— Отивам да видя Лестърките 32 32 Порода белоглави овце, без рога, с дълга вълна. на мистър Болдуд. Вие ще ме заместите тук и ще наглеждате хората да работят внимателно.

Те извърнаха конете и потеглиха в тръс.

Сериозното увлечение на Болдуд предизвикваше жив интерес и съчувствие сред всички, които го познаваха, но той толкова години беше пример на чудесно преживяващ и така заклет ерген, че сега падението му като че ли се превърна в свидетелство против самия него, както в случая със Сент Джон Лонг 33 33 Джон Сент Джон Лонг (1798 — 1834) — ирландски лекар-шарлатанин, станал много модерен в Лондон с лековете си за ревматизъм и туберкулоза. Когато се заразил от туберкулоза, отказал да се лекува със собствените си „лекарства“ и умрял. , който умрял от туберкулоза, доказвайки, че тази болест не е смъртоносна.

— Обулчихме го и него — отбеляза Темперанс Милър, изпращайки ги с поглед.

— Натам отива — потвърди Коган, който продължаваше да стриже, без да вдига глава.

— Що да бие път за сгледа, като има у съседа — обади се Лейбан Тол, обръщайки овцата.

Хенери Фрей огледа всички с тъжен поглед и бавно продума:

— Не мога да разбера защо й трябва на такава девойка да се жени, като и без това си е съвсем оправна и сама може да си гледа фермата. Тя няма да е домошарка. Ама нали е работата тя да е, а не друга! Е, ’квото щат, това да правят, а то инак ще горят две къщи.

Обикновено решителни натури като Батшеба предизвикват неодобрението на хора като Хенери Фрей. Най-големият й недостатък беше, че тя много рязко изразяваше своето недоволство, но недостатъчно явно показваше одобрението си. И тъй както съдим за цвета на предметите не по погълнатите, а по отразените лъчи, така и мнението ни за хората се определя по-скоро от лошите им качества, вместо от добрите.

Хенери продължи по-благосклонно:

— Аз веднъж рекох да й кажа туй-онуй, ама колко може стара кримка като мен да дава ум на такова оперено като нея. Всички ме знаете ’къв мъж съм, като ме ядосат — никому не цепя басма!

— Знаем, знаем, Хенери.

— Та викам й: „Мис Евърдийн, у вас се освободи едно място, а кадърни хора да вършат работа има; ама инатът — какво ти инат, инат не рекох, — ама злобата на опърничавия сой (всичко женско, де) не им дава да прогледнат.“ Добре й го рекох, а?

— Па добре е!

— Тъй! Намислил си бях да й го река, та ако ще да пукна и без време да ида в спасението. Като реша нещо, такъв съм си — нищо не може да ме раздума.

— Това е то мъж! От Сатаната по-горд!

— Нали видите хитрината? Пуснах й мухата да стана управител; ама тъй я подхванах, че тя не разбра накъде бия, та доде се усети, аз да съм си опекъл вече работата. Тъй го бях скроил!… Но като е рекла да се жени! Може да й е дошло времето. Оня ден, като къпехме овцете, фермерът Болдуд май си я целуна зад острицата.

— Това е лъжа! — намеси се Габриел.

— А ти отде знаеш, съседе Оук? — добродушно попита Хенери.

— Знам, защото тя сама ми каза какво е станало — каза Габриел с фарисейско големство над ближния.