Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Ти си имаш право да й вярваш — ехидно отбеляза Хенери, — имаш си право! Но аз гледам другояче на нещата. То да си управител много акъл се не иска, но все таки човек трябва малко-много да разбира от тая работа. А мене ми е да си гледам живота. Ясно е, нали, съседи. Уж просто приказвам, пък някои глави не го разбират!

— Ми как, Хенери, разбираме те.

— Та такива ми ти работи, хора — лашкат ме насам-натам, все едно че пет пари не чиня! Като дрипа ме подритват! Ама аз още не съм изкуфял! Пипето ми сече, и как още! Дори ако кажете, мога да премеря ум с един пастир, знаете го кой е. Ами да! Ама няма смисъл. Тц!

— Като дрипа, казваш, а? — сърдито се намеси пивоварят. — Ти да не си толкоз стар бе, та се перчиш. Ти въобще не си стар! Щом още имаш зъби, не си стар. Ти беше още сукалче, а аз откога бях женен! Какво са шейсе години, като има хора на осемдесе и отгоре? Намерил с какво да се хвали!

В Уедърбъри всички знаеха, че за да умирят пивоваря, трябва веднага да прекратят всички спорове.

— Ами да! Какво се пери! — подхвана Джан Коган. — А нали всички знаем, пивоварю, че си много, много стар, кой ще седне да отрича?

— Никой — потвърди Джоузеф Пуъграс. — Ти си ни дълголетен старец — всички ти се чудим и ти се радваме!

— Аха! А кога бях млад и юнак, всички, дето ме знаеха, все ме обичаха и тачеха — продължи пивоварят.

— Дума да няма, пивоварю. Обичали са те, я!

Приведеният побелял старец най-сетне се успокои, а също и Хенери Фрей. За да укрепи мира, Мериан се опита да разсмее всички; мургава, в избеляла груба дреха на ръждиви петна, сега тя напомняше меката тонална гама от картините на Никола Пусен.

— Да знаете някой гърбав или крив, да ме вземе мен, горкана — занарежда тя. — На тия години къде вече да избирам! Ма я да се намери мъж да ме поиска, ще му се зарадвам като на бира и мезе!

Коган веднага я успокои с подходящ отговор. Оук продължи да стриже и не пророни нито дума. Горчивото чувство го завладя и прогони покоя му. Батшеба бе подсказала, че смята да го въздигне над останалите за управител, от какъвто фермата много се нуждаеше. А тази възможност бе примамлива за Оук не заради облагите, а защото би го приближила до нея, възлюблената, която още не бе свързана с друг. Всичките му представи за нея се замъглиха и объркаха. Това с Болдуд съвсем не е било кокетиране, а с него, Оук, тя си е играла, подигравала се е, престорила се е, че онази картичка е шега. Той бе дълбоко убеден, че тези неуки простодушни хорица са прави в предсказанията си и Батшеба ще приеме предложението на Болдуд. Габриел вече бе във възрастта, когато четенето на Библията престава да бъде неприятно задължение, от което инстинктивно се отдръпва всяко момче; напоследък той често я разгръщаше и сега си спомни думите: „И намерих, че по-горчива от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето й — примка!“ 34 34 Книга на Еклезиаста или Проповедника, VII, 26. но това бе само възклик; след морска буря — пяната. Наспроти всичко, той боготвореше Батшеба.

— Тая вечер ще пируваме по царски — прекъсна мислите му Каин Бол. — Заранта видях как бъркаха едни ми ти пудинги във ведрата. Мас слагаха, парчета колко палеца ти, мистър Оук! Досега не бях виждал такива хубави парчета мас — преди слагаха парченца колко бобчета. А на огъня вреше един голям черен котел на крака, ма не можах да видя вътре какво има.

— Нарязаха и две крини ябълки за щрудел — добави Мериан.

— Е, вярвам, ще мога да им отдам чест на тия неща — подхвърли Джоузеф Пуъграс и апетитно примлясна в това време. — Хапни си, пийни си, това е то животът! Радостта МУ — евангелието на стомаха, и без него, да си кажем правилната, сме загубени.

За вечеря на стригачите бе сложена трапеза на полянката пред къщата. Прекараха я през прозореца, така че фут-два от нея останаха вътре, в стаята — там седеше мис Евърдийн. По този начин за нея се осигуряваше почетно място, отделно от работниците.

Тази вечер Батшеба беше необикновено оживена Непокорните къдрици пищни тъмни коси подчертаваха живописно поруменелите бузи и алените устни. Тя явно очакваше някого и по нейно настояване мястото на другия край на масата бе оставено свободно, докато не започна вечерята. Но никой не идваше и господарката помоли Габриел да седне там, което той направи с най-голяма готовност.

В този момент на портата се появи Болдуд, който пресече полянката, отиде до прозореца при Батшеба и се извини за закъснението си: те явно имаха уговорка.