Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Особеното движение при въртенето на колелото има удивителната способност да притъпява съзнанието. Това е своего рода смекчено Иксионово наказание 27 27 Иксион, царят на лапитите в Тесалия, се опитал да прелъсти Хера и затова бил привързан към едно вечно въртящо се колело (според много версии на мита, огнено) в подземното царство. Харди уподобява това наказание с работата на каторжниците, които задвижвали машините с крака. , което съставя една доста мрачна глава в историята на затворите. Мозъкът се размътва, главата натежава, центърът на тежестта постепенно се измества и се установява като оловна буца някъде между очите и темето. След двадесет-тридесет завъртания Батшеба усети тези неприятни симптоми.

— Габриел, хайде повъртете вие, а аз ще държа ножиците — каза тя. — Замая ми се главата и не мога да говоря.

Габриел започна да върти точилото. Батшеба заговори, отначало малко несвързано, може би защото трябваше да придържа и насочва ножиците, за което се изискваше известен опит.

— Исках да ви попитам дали вчера хората обсъждаха отделянето ми с мистър Болдуд, когато отидохме зад острицата?

— Да — отвърна Габриел. — Не държите правилно ножиците, мис. Знаех си, че няма да можете веднага. Ето така трябва. — Той пусна дръжката, обви двете й ръце със своите (както правим, когато учим дете да пише) и заедно с нея хвана ножиците. — Ето така накланяйте острието. — И той доста дълго държа ножиците заедно с ръцете й, давайки своите наставления.

— Достатъчно! — извика Батшеба. — Пуснете ръцете ми! Не обичам да ми държат ръцете. Въртете колелото.

Габриел съвсем спокойно пусна ръцете й, хвана дръжката и започна да върти. Точенето продължи.

— Не им ли се стори малко странно? — попита тя.

— Странно не е точната дума, мис.

— Какво говореха?

— Казваха, че името на фермера Болдуд и вашето сигурно ще бъдат съобщени в църквата още преди края на годината.

— Тъй си и помислих, когато ги видях! Такова нещо няма да има! По-голяма глупост от тази не съм чувала. Искам вие да я опровергаете, затова дойдох.

Габриел гледаше недоверчиво и тъжно, но все пак и донякъде облекчено.

— Те сигурно са чули разговора ни — продължи тя.

— Това е невъзможно, Батшеба! — възкликна Оук, спря да върти и я загледа изумено.

— Искате да кажете, мис Евърдийн — с достойнство го поправи тя.

— Обаче ако мистър Болдуд наистина е говорил за женитба, аз няма да взема да дърдоря небивалици и да твърдя обратното, за да ви угодя. Достатъчно се старах, но нищо не излезе от това.

Батшеба го гледаше с широко отворени, недоумяващи очи. Тя не знаеше да го съжалява ли за неговата несподелена любов, или да му се сърди за това, че я е преодолял — думите му звучаха двусмислено.

— Исках само да им кажете, че това не е вярно и аз не смятам да се омъжвам за него — неуверено прошепна тя.

— Щом искате, ще им кажа, мис Евърдийн. А мога дори да им съобщя моето мнение по този въпрос.

— Не се и съмнявам. Но вашето мнение въобще не ме интересува.

— Вярвам ви — с болка каза Габриел и гласът му, съпровождан от равномерния ход на точилото, се надигаше и снижаваше в зависимост от това дали той се привеждаше, или изправяше при въртенето на дръжката, а очите му бяха сведени, забодени в един отронен лист.

Когато Батшеба действаше прибързано, тя често постъпваше неразумно, но нали човек невинаги може да изчаква и тогава да прояви благоразумие? А трябва да добавим, че тя много рядко изчакваше. По онова време единственото мнение, което тя ценеше повече от своето, беше това на Габриел Оук. Неговата прямота и честност внушаваха абсолютно доверие. Батшеба въобще не се съмняваше, че ако заговори за каквото и да е, дори за любовта си към друг човек или за женитба с него, от Габриел ще чуе едно наистина безпристрастно мнение. Тоя бе напълно убеден в безнадеждността на собствената си любов, но не бе способен да каже същото и за друг мъж. Това е най-стоическата добродетел на влюбения, а отсъствието й — най-простимият му грях. Тя прекрасно разбираше, че за него този разговор е мъчителен, но го започна, защото знаеше, че той ще отговори честно. Егоизмът е присъщ на някои очарователни жени. Извиняваше я само това, че нямаше друг, комуто да се довери.

— И така, какво мислите за моето поведение? — тихо попита тя.

— Според мен то е недостойно за всяка разсъдителна, скромна и порядъчна жена.

Мигновено лицето на Батшеба пламна в гневна червенина, напомняща за огнените багри на залезите в пейзажите на Денби 28 28 Френсис Денби (1793–1861) и или неговият син, Джеймс Денби — популярни английски пейзажисти, които рисували изгреви и залези. . Но тя потисна възмущението си и от това лицето й застина в още по-красноречив израз.