Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Мистър Болдуд, аз твърде много ви уважавам, но смятам, че това не е чувството, което би ми позволило да приема предложението ви — отвърна тя със запъване.

Сериозността, с която се отнесоха към думите му, сякаш отприщи чувствата на Болдуд.

— Без вас животът ми е ад! — тихо промълви той. — Искам да ми позволите да ви повтарям отново и отново, че ви обичам.

Батшеба не отвърна нищо, а конят до нея изглеждаше толкова впечатлен от чутото, че престана да щипе тревата и вдигна глава.

— Мисля и се надявам, че все пак не съм ви съвсем безразличен и ще изслушате това, което искам да ви кажа!

Когато чу това, Батшеба изпита желание да го попита какво му е дало основание да се надява, но навреме си спомни, че тя самата го беше заблудила и думите му не бяха проява на самомнение, а доказателство, че е приел напълно сериозно лекомислената й шега с картичката.

— Ако можех, щях да ви лаская най-любезно — продължи фермерът по-спокойно — и да облека бурните си чувства в изящна форма. Но нямам нито сили, ни търпение да науча тези неща. Тъй безумно искам да станете моя жена, че за нищо друго не мога да мисля. И сигурно нямаше да ви направя предложение, ако не ми бяхте дали надежда.

„Отново тази шега за Валентинов ден! Ах, тази картичка!“ — помисли си тя, но не продума нищо.

— Ако можете да ме обикнете, отговорете „да“. Ако не можете — не казвайте „не“!

— Мистър Болдуд, много е неудобно, но трябва да ви уверя, че съм изненадана и просто не зная как да ви отговоря, за да не си съставите погрешно мнение за мен. Мога да ви открия единствено това, което чувствам. Колкото и да ви уважавам, страхувам се, че ще трябва да ви откажа. Вие сте твърде уважаван и достоен човек и смятам, че няма да ви подхождам.

— Но, мис Евърдийн!

— Аз… аз… зная, че не трябваше да ви изпращам онази картичка. Простете ми, сър. Това беше лекомислена постъпка, която никоя уважаваща себе си жена не би трябвало да си позволява. Ако ми простите безразсъдството, обещавам никога…

— Не, не, не! Не го наричайте безразсъдство! Позволете да мисля, че това е нещо много по-сериозно, своего рода пророческа интуиция, предчувствие, че вие може би ще ме обикнете. Казвате, че сте го направила необмислено и това много ме измъчва — изобщо не съм разглеждал думите ви в такава светлина и дори самата мисъл за това е непоносима за мен. Ах, ако знаех само как да ви спечеля! Но аз не съм способен на това. Мога само да ви питам съгласна ли сте да бъдете моя. Ако не сте съгласна, ако не идвате по собствено желание при мен, тъй както аз при вас, тогава не мога нищо да кажа.

— Мистър Болдуд, аз не съм влюбена във вас, това мога да заявя със сигурност. — За първи път тя си позволи да се усмихне лекичко и проблесналите през тънко очертаните устни бели зъби навеждаха на мисълта за нещо жестоко, което сякаш се притъпяваше от мекия поглед.

— Но все пак ще си помислите!… Вие сте толкова добра и снизходителна, нали ще си помислите? Може би ще се съгласите да се омъжите за мен! Опасявам се, че съм твърде стар, но вярвайте ми, аз ще се грижа за вас по-добре от който и да е мъж на вашата възраст. Ще ви пазя и почитам до последен дъх, повярвайте ми! Няма да имате никакви грижи, никакви домакински въпроси няма да ви притесняват и ще живеете съвсем спокойно. За кравите ще наемем човек — това мога да си позволя, — дори няма да се налага да ходите на пасбището, нито да мислите за сенокоса и да се безпокоите за времето, когато наближава жътвата. Аз доста съм свикнал с двуколката, още от времето, когато на нея се возеха родителите ми, но ако не я харесвате, ще я продам и ще ви купя кабриолет. Нямам думи да изразя колко сте ми скъпа, по-скъпа от всичко на света! Това никой не може да си го представи, един бог само знае колко много означавате за мен!

Сърцето на Батшеба беше младо и отзивчиво, то се изпълни с дълбоко съчувствие към този самотен човек, който говореше така безхитростно.

— Не! Моля ви, не казвайте нищо! Просто се измъчвам, че чувствата ви са толкова силни, а аз не мога да им отговоря. Мистър Болдуд, страхувам се, че ще ни видят. Хайде засега да оставим тази работа! Аз просто не мога да мисля свързано! Не очаквах предложението ви. Ах, колко съм лоша, причинила съм ви болка! — Тя беше смутена и уплашена от неговата страст.

— Тогава кажете, че не ми отказвате. Че не ми отказвате окончателно?

— Нищо не мога да направя. Не мога да ви отговоря.

— Ще възобновим ли този разговор?

— Да.

— Ще позволите ли да мисля за вас?