Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Следващият. Лейбан Тол, ще останеш ли на работа при мен?

— При вас или при който ми плаща добре, мем — отвърна младоженецът.

— Така е, трябва да живее човекът! — каза една жена отзад, която току-що беше влязла, потропвайки с налъмите си.

— Коя е тази жена? — попита Батшеба.

— Аз съм законното му венчило! — продължи гласът още по-силно и предизвикателно. Тази жена казваше, че е на двадесет и пет години, изглеждаше на тридесет, минаваше за тридесет и пет годишна, а беше на четиридесет. За разлика от някои млади булки тя никога не показваше някаква нежност пред хората, може би защото бе лишена от нея.

— Аха, така ли! — каза Батшеба. — Е, Лейбан, ще останеш ли при мен?

— Да, ще остане, мем — пак екна гласът на законната съпруга.

— Смятам, че той и сам може да отговори, нали?

— О, господи, не може, мем! Простичък е. Глупав ми е, клетият! — отвърна съпругата.

— Ха-ха-ха! — захихика младоженецът и целият се сгърчи от усилия да покаже, че изобщо не се обижда от този отзив, защото, подобно на кандидат за депутат в избори, бе неизменно добродушен и под най-жлъчни подигравки.

Останалите бяха извикани един след друг и получиха възнаграждението си по същия начин.

— Мисля, че свърших с вас — каза Батшеба, затвори книгата и отметна назад един немирен кичур коса. — Върна ли се Уилям Смолбъри?

— Не, мем.

— На новия пастир ще му трябва помощник — подсказа Хенери Фрей, който опитваше отново да се приближи до властта, този път от фланга, с обходно движение.

— Да, ще има помощник. Кого да му дадем?

— Младежът Каин Бол е много добро момче — рече Хенери. — Ако и пастирът Оук няма нищо против това, че момчето е младо, нали? — добави той, обръщайки се с извинителна усмивка към пастира, който стоеше облегнат на вратата със скръстени ръце.

— Не възразявам — потвърди Габриел.

— Защо са го кръстили така? — попита Батшеба.

— Виждате ли, мем, бедната му майчица не била чела светото писание и когато го кръщавали, сбъркала. Не знам защо останала с впечатление, че Авел убил Каин и пожелала да кръстят сина й Каин. Викарият го записал точно така и вече било късно да се направи нещо, защото в черковните книги нищо не може да се поправя. Това е истинско нещастие за момчето.

— Да, много жалко.

— Да. Обаче ние го смекчаваме по малко и му викаме Каини. Бедната вдовица! Съсипа се от плач. Техните бяха същи езичници — въобще не я пращаха на черква или на училище. Както е писано, мем: за греховете на отците се въздава на чадата им.

Лицето на мистър Фрей доби благо-опечаления израз на човек, заговорил за чуждото нещастие.

— Добре тогава, Каини Бол ще бъде помощник на пастира. А вие знаете ли своите задължения? На вас говоря, Габриел Оук!

— Благодаря ви, мис Евърдийн, много добре ги зная — отвърна пастирът Оук от вратата. — Ако нещо не знам, ще питам.

Габриел беше просто смаян от хладното й обръщение към него. Околните, които не знаеха нищо за тях, сигурно биха се изненадали, ако разберяха, че преди известно време отношенията им са били доста по-различни. Но, изглежда, нейното държане беше неизбежната последица от издигането й по обществената стълбица, от селска девойка до господарка на имение. Такива примери има много. Когато (в творенията на по-късните поети) Юпитер със семейството си се преселва от тясното жилище на върха на Олимп, в небесните висини, неговият начин на изразяване съответно става сдържан и надменен.

При входа се чуха отмерени, тежки и спокойни стъпки, които издаваха внушителни размери и тегло, но не и припряност.

Всички: — Ето го Били Смолбъри. От Кастърбридж иде.

— Какво ново? — попита Батшеба, когато Уилям стигна до средата на залата, извади от шапката си кърпичка и избърса потта от цялата си глава.

— Щях да се върна по-рано, мис — отвърна той, — но времето беше лошо. — После изтупа силно крака и всички видяха, че ботушите му са целите в сняг.

— Върна се най-после, а? — намеси се Хенери.

— Какво става с Фани? — попита Батшеба.

— С две думи, мем, избягала е с войниците — рече Уилям.

— Не! Фани е сериозно момиче. Тя не може да направи това!

— Ще ви кажа всичко. Като стигнах до кастърбриджските казарми, чух: „Единайсети драгунски полк замина по назначение и сега дойде нова войска.“ Миналата седмица заминали за Мелчестър. Заповедта дошла като крадец нощя 19 19 Перифраза на „Защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя.“ Първо Павлово послание до Солуняни, V, 2. и както става винаги, доде войникът се усети, вече е в поход. Минали тъдява.