Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Филистимляните идват върху ни 18 18 „Филистимляните идат върху ти“, казва Далила на Самсон. Съдии Израилеви XVI, 9. — каза Лиди, залепила на стъклото побеляло носле.

— Добре, Мериан, слез долу и ги задръж в кухнята, докато се облека. После ги въведи при мен в залата.

След половин час Батшеба, издокарана и последвана от Лиди, влезе в старинната зала и видя, че нейните работници се бяха настанили на една дълга пейка. Тя седна до масата, отвори счетоводната книга, с перо в ръка, и сложи до себе си кесия с пари, от която изсипа купчинка монети. Лиди седна до нея с ръкоделие в ръце и започна да работи, като понякога вдигаше глава и се оглеждаше с изражение на привилегирована личност. От време на време тя вземаше някоя половин крона, оглеждаше я само тъй, като произведение на изкуството, а не като пари, прогонила най-строго от лицето си и сетния стремеж към притежание.

— Преди да започнем — каза Батшеба, — трябва да поговорим за две неща. Първо, управителят е уволнен за кражба и аз реших да не назначавам нов управител, а да поема всичко в свои ръце.

От групата се изтръгнаха удивени възклицания.

— Вторият въпрос е: научихте ли нещо за Фани?

— Нищо, мем.

— Какво направихте?

— Срещнах се с фермера Болдуд — започна Джейкъб Смолбъри. — Заедно с него и двама негови работници отидохме до Бюмилското езеро и прекарахме по дъното драга, но нищо не открихме.

— А новият пастир я потърси в хана „Еленова глава“, до Ялбъри, защото смяташе, че тя е отишла там, но нищо не научи — добави Лейбан Тол.

— А Уилям Смолбъри отиде ли в Кастърбридж?

— Да, мем, но още не се е върнал. Обеща да се прибере до шест часа.

— Сега е шест без четвърт — отбеляза Батшеба, поглеждайки часовника си. — Той сигурно ще дойде право тук. Сега — тя погледна в книгата — тук ли е Джоузеф Пуъграс?

— Да, сър, тоест, мем — отвърна човекът, когото викаха. — Аз отговарям на това име.

— Какъв си ти?

— Ако питате мен, едно нищо. А как е според хората — не мога да знам. Все пак ще кажат другите.

— С какво се занимаваш в стопанството?

— Цяла година поправям каруци и превозвам всякакви неща с тях, а по време на сеитба стрелям врани и лястовици, и помагам при клането на свинете, сър.

— Колко пари ти се полагат?

— Девет шилинга, девет пенса и още половин пени, ако обичате, сър. Тоест сбърках се, мем.

— Правилно. Ето ти още десет шилинга като малък подарък, защото сега вече работиш за мен.

Батшеба поруменя при мисълта, че публично се е показала щедра, а Хенери Фрей, който се бе приближил до нейния стол, повдигна удивено вежди и разпери пръсти.

— А на теб колко дължа? Ей ти, в ъгъла! Как се казваш? — продължи Батшеба.

— Метю Мун, мем — отвърна един човек, жив скелет, с увиснали като връз закачалка дрехи, който се приближи с халтаво поклащане.

— Метю Марк ли каза? Говори, не се страхувай. Нищо няма да ти направя — приветливо го подкани младата господарка.

— Метю Мун, мем — поправи я Хенери Фрей, който вече стоеше зад нея.

— Метю Мун — промърмори Батшеба, обръщайки очи към счетоводната книга. — Тук пише, че ти се полагат десет шилинга и два и половина пенса, така ли?

— Да, мис — прошепна Метю, което прозвуча като шумолене на вятър сред сухи листа.

— Ето ги. Плюс това още десет шилинга. Сега следващият — Ендрю Рендъл. Ти, както разбрах, си нов работник. Защо напусна старата си работа?

— Ак-к-ко обич-ч-ч-ч-чате, мем, мног-г-г-г-г-г-г-го в-в-в-в-и м-м-м-мо-л-л-л-я, мем, а-к-к-к-о обич-ч-ч-ч…

— Той заеква, мем — прошепна Хенери Фрей. — Изгонили го, защото единствения път, когато проговорил ясно, казал на господаря си, че сам си е стопанин, че неговата душа си му принадлежи и други подобни греховни думи. Той може да ругае, мем, не по-зле от вас и мен, но убий го, не може да върже две приказки накръст.

— Заповядай, Ендрю Рендъл. Благодарностите си можеш да довършиш до ден-два. Темперанс Милър. А, ето още една, Соубърнес Милър — това са жени, предполагам?

— Да, мем. Ето ни — отекна в отговор дует-дискант.

— Вие с какво се занимавате?

— Вършачката гледаме, правим сламени въжа, викаме „Къш!“ на пилците, да не кълват от семето за посев и садим картофи със садило: Ранния хлебен, Томпсъновия превъзходен.

— Да, разбирам. Те добри жени ли са? — тихо попита тя Хенери Фрей.

— О, мем, не питайте! Дашни жени, грешни жени! — промърмори под нос Хенери.

— Седнете.

— Кой, мем?

— Седнете.

На пейката Джоузеф Пуъграс трепна и устните му пресъхнаха от страх пред идещия гняв, когато видя, че Батшеба продума накратко нещо и Хенери се сви в ъгъла.