Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Жалко, че когато свири на флейта, човек изглежда такова плашило! — отбеляза критически Марк Кларк относно израза на Габриел, който се блещеше страховито — защото самият инструмент изискваше това, — докато свиреше припева на „Стрина Дърдън“: Там бяха Бет и Мол, и Кейт, и Дол, и нашата повлекана Дороти.

— Нали не се сърдиш на младежа, задето така неуважително те описа? — прошепна Джоузеф на Габриел.

— Разбира се, че не — отвърна мистър Оук.

— Защото ти си много хубав мъж, пастирю — продължи Джоузеф Пуъграс с подкупваща любезност.

— Право казва — потвърди цялата компания.

— Много ви благодаря — скромно отвърна Оук, обаче се закле на ум изобщо да не позволява на Батшеба да го гледа, когато свири на флейтата; с това си решение той показа скромност, достойна за откривателката на този инструмент — божествената Минерва 14 14 Минерва (Атина) — богиня на войната, мъдростта и всички хуманитарни науки. Като откривателка на флейтата била наречена Музика. Венера и Юнона се присмивали на разкривеното й лице, когато тя свирела на флейта. .

— А на моята сватба в Норкомбската черква — намеси се старият пивовар, недоволен от това, че вече не говорят за него — всички казваха, че аз и жена ми сме най-хубавата двойка.

— Дявол да го вземе, пивоварю, доста си се променил оттогава — прогърмя един глас, изпълнен с искрена убеденост, сякаш това се разбираше от само себе си. Беше старецът отзад, който със злобните си, оскърбителни подмятания се опитваше да прикрие своето раздразнение и завист.

— О, не чак толкова — рече Габриел.

— Пастирю, престани да свириш! — помоли мъжът на Сюзан Тол. — Трябва да си ходя, а докато свирнята продължава, не мога да мръдна. Много ще ми е трудно да си ида, ако знам, че музиката ще продължава.

— Тогава защо бързаш, Лейбан? — попита Коган. — Преди ти винаги си тръгваше с последните.

— Трябва да ви кажа, съседи, че скоро се ожених и сега си имам нови задължения… нали разбирате?… — младият мъж стеснително замлъкна.

— Нови господари, нови закони, както се казва — отбеляза Коган.

— Сигурно е така, ха, ха! — засмя се мъжът на Сюзан Тол и от тона му личеше, че приема незлобиво отправените му шеги. После се сбогува и излезе.

Пръв го последва Хенери Фрей. После се надигна Габриел и излезе заедно с Джан Коган, който му бе предложил подслон. След няколко минути, когато и останалите се бяха наканили вече да си ходят, Фрей се върна запъхтян. Размахвайки зловещо пръст, той впери кобен поглед някъде в пространството и случайно се натъкна на физиономията на Джоузеф Пуъграс.

— Какво става? Какво се е случило, Хенери? — попита Джоузеф, отвръщайки на погледа му.

— Какво е станало, Хенери? — заинтересуваха се Джейкъб и Марк Кларк.

— Били Пениуейс, Били Пениуейс! Какво ви казвах аз! Нали ви казах!

— Що! Да не са го хванали, че краде?

— Хванали го, я! Мис Евърдийн като се прибрала в къщи, тя по обичая си пак излязла вън, да види всичко ли е наред. Като се върнала, сварила го да се измъква от хамбара с пълна крина ечемик. Нахвърлила се върху него като дива котка, тя не си поплюва — но това между нас!

— Разбира се, Хенери, разбира се.

— Нахвърлила се върху него и накратко казано, добре че си признал за още пет чувала ечемик, дето ги бил откраднал. Обещала му да не го дава под съд. Сега той си събира партакешите да си върви. Пита се кой ли ще стане управител?

Въпросът беше толкова важен, че се наложи Хенери да пийне веднага от голямата халба. Той отпи такава глътка, че дъното се видя. Преди да остави халбата на масата, в пивоварната нахлу още по-вихрено мъжът на Сюзан Тол.

— Чухте ли новината? Цялото село говори!

— За управителя Пениуейс?

— Нищо повече ли не сте чули?

— Не, нищо! — отвърнаха всички, загледани точно в гърдите на Лейбан Тол, като че ли искаха да измъкнат неговите думи още от гърлото му.

— Каква нощ бе, какви ужасии! — промърмори Джоузеф Пуъграс, размахвайки конвулсивно ръце. — Отдавна ми пищеше лявото ухо и даже видях една сама сврака 15 15 Смятало се, че звъненето в ухото предвещава лоши вести. „Една сврака“ — от старата английска песничка: „Една за беда, две за радост, три за сватба, четири за дете.“ !

— Фани Робин — най-младото слугинче на мис Евърдийн — изчезнала! Два часа я чакали да се прибере, та да заключат — нея я няма никаква. Не смеят да си легнат, да не би да я оставят вънка. Нямало да се тревожат, ако от някой ден не била все умислена. Мериан вика, че ще почнат дирене, май на бедната опело й се пише.