Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Батшеба, тръгнете с мъжа си!

Обаче тя не се помръдна. Истината беше, че Батшеба бе изпаднала в дълбока апатия, макар да бе в пълно съзнание. Състоянието й би могло да се нарече психическа gutta serena 71 71 Gutta Serena (или Amaurosis) — (лат.) — загуба на зрението без някакви видими изменения в очите. , а нейният разум бе напълно помрачен, въпреки че отстрани това не се забелязваше.

Трой протегна ръка да я привлече към себе си, но тя ужасена се отдръпна. Това, изглежда, вбеси Трой, той озлобено хвана нейната ръка и силно я дръпна. Дали й бе причинил болка, или просто самото му докосване бе непоносимо за нея, това остана неизвестно, но тя се опита да се освободи и тихо изпищя.

Почти веднага след нейния вик гръмна оглушителен изстрел и ехото се разнесе из стаята. Всички се смръзнаха. Вътрешните дъбови стени се разтресоха от гърмежа и холът се изпълни със синкав дим.

Изумените гости се обърнаха към стопанина. Зад гърба на Болдуд, над камината, както във всяка къща, бяха окачени пушки. Когато Батшеба извика и се отскубна от ръцете на мъжа си, разкривеното от отчаяние лице на Болдуд неочаквано се промени. Вените на челото му се издуха, очите му заблестяха безумно. Той бързо се обърна, взе една от пушките над камината, вдигна ударника и веднага стреля в натрапника.

Трой падна. Разстоянието между двамата мъже беше толкова малко, че зарядът от сачми не успя да се разпръсне, а прониза като куршум Трой, който нададе продължителен гърлен стон, загърчи се, после се изопна, мускулите му се отпуснаха и той притихна неподвижен.

През дима се виждаше, че Болдуд отново е зает с пушката. Тя беше двуцевка и той бе успял по някакъв начин да привърже носната си кърпичка за спусъка и настъпил другия й край, насочваше дулото към себе си. Всички се вцепениха от ужас. Самуей пръв забеляза какво прави стопанинът му и се хвърли към него. Болдуд вече бе дръпнал кърпичката и пушката отново гръмна, но Самуей успя да я блъсне и зарядът удари една греда на тавана.

— Е, какво? Това няма значение! — задъхано произнесе Болдуд. — Мен ме чака друга смърт.

Той се освободи от Самуей, отиде при Батшеба и целуна ръката й. После сложи шапката си, отвори вратата и изчезна в тъмнината. Никой не помисли да го спира.

Когато излезе на главния път, Болдуд зави в посока към Кастърбридж. Със спокойни, уверени крачки той отмина Ялбърския хълм, после безлюдната равнина, изкачи Мелстокския хълм, около единадесет и половина прекоси бърдото и влезе в града. В този час улиците бяха празни и треперливата светлина от фенерите осветяваше само малки ивици от тротоара и сивите кепенци на магазините. Стъпките му отекваха глухо. Той зави надясно, приближи се до едно масивно каменно здание и спря пред сводестата, обкована с желязо порта. Това бе входът на затвора. Над вратата висеше фенер, чиято светлина помогна на злополучния пътник да намери звънеца.

Най-после вратичката в голямата порта се отвори и се появи вратарят. Болдуд прекрачи напред и каза глухо няколко думи. След малко дойде още някой. Болдуд влезе, вратата се затвори зад него и той се прости със свободата.

Вестта за ужасното събитие, с което завърши празненството, вече се бе разнесла из целия окръг и предизвика объркване и смут сред жителите на Уедърбъри, От тези, които не бяха в къщата на Болдуд, може би първи разбра за катастрофата Оук — пет минути след излизането на фермера той влезе в хола и видя наистина страшна картина. Всички гостенки се бяха притиснали до стените като овце по време на буря, а мъжете смутено тъпчеха на едно място и не знаеха какво да предприемат. Батшеба рязко се бе променила. Сега тя седеше на пода, до трупа на Трой, положила главата му на коленете си. С една ръка тя притискаше кърпичката си към гърдите му и покриваше раната от която бяха изтекли само няколко капки кръв, а с другата здраво стискаше ръката му. Всеобщото объркване я свести. Временното вцепенение премина и веднага щом се появи необходимостта да действа, силите й се върнаха. В ежедневния живот рядко се срещат прояви на душевна твърдост, за които толкова често пишат философите, и всички бяха поразени от мъжеството на Батшеба, която на дело показваше своята философия; а тя винаги осъществяваше това, което смяташе за нужно да бъде направено. В жилите й течеше кръвта на жените, които стават майки на велики хора. Такива като нея са способни да родят забележителни представители на човешкия род. На следобедните чайове или в магазините те често будят неприязън, но в критичните моменти са незаменими. Сега лежащият в скута на жена си Трой беше център на картината.