Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Вие ли сте, Оук. Предполагам, ще дойдете довечера. Надявам се добре да се повеселите. Аз реших да не жаля нито пари, нито труд.

— Ще се опитам да дойда, сър. Но може малко да позакъснея — спокойно отвърна Габриел. — Радвам се да ви видя тъй пременен.

— Да… признавам… днес съм в особено добро настроение… весел… дори нещо повече от весел… И като си помисля, че всичко това е толкова мимолетно… Бедите обикновено са ме връхлитали точно в такива моменти — когато съм се отдавал на радостни надежди. По-добре е да се радваш, когато си тъжен, и да се приготвиш за най-лошото, ако си весел. Но това са глупости. Глупости! Може би наистина идва и моят ден!

— Надявам се денят да бъде дълъг и ясен.

— Благодаря ви, благодаря. Но кой знае, може би нямам особени причини да се радвам… И все пак аз се надявам. Това вече е вяра, а не надежда, мисля, че този път няма да се излъжа в очакванията си… Оук, ръцете ми нещо треперят. Не мога да завържа шалчето. Ще ми го завържете ли вие? В същност в последно време не се чувствах много добре.

— Това е много печално, сър.

— О, нищо, нищо! Вържете го както на вас ви харесва. А може би е излязла някоя нова мода за връзване, Оук?

Болдуд се приближи до него и докато Оук се занимаваше с шалчето, фермерът продължи трескаво:

— Габриел, жената изпълнява ли обещанията си?

— Ако не са много трудни за изпълнение.

— А ако е условно обещание?

— Не бих гарантирал, че ще го изпълни — леко язвително отвърна Оук. — Условно! Тази дума е надупчена като решето.

— Не говорете така, Оук. Напоследък сте станали голям присмехулник. Защо? Ние с вас като че ли сме си сменили ролите: аз се превърнах в пълен с надежди младеж, а вие — в разочарован от живота старец. Но все пак, вие как мислите, ще удържи ли на думата си тази жена? Искам да кажа, не да даде обещание да се омъжи, а да каже, че ще обещае да се омъжи след няколко години? Нали вие по-добре познавате жените, кажете ми!

— Боя се, че мнението ви за мен е прекалено добро. Но мисля, че ако иска да поправи някоя обида, жената ще удържи на думата си.

— Е, още не е стигнало дотам, но скоро може би ще бъде точно така, да, точно така — разгорещено прошепна Болдуд. — Аз настоях, а тя като че ли склони и е съгласна да стане моя жена в далечното бъдеще. Това ми е достатъчно. Нима мога да разчитам на нещо повече? Тя си е въобразила, че жената може да се омъжи повторно, но не по-рано от седем години след смъртта на мъжа. Впрочем тя не е уверена в смъртта му, защото нали знаете, тялото му не беше намерено. Може би се съобразява със закона или с религията, но отказва да говори за това. Ала ми обеща… даде ми да разбера, че днес ще се съгласи.

— Седем години! — промърмори Оук.

— Не, не, нищо подобно! — нетърпеливо го прекъсна фермерът. — Пет години, девет месеца и няколко дни. Откакто той изчезна, минаха около петнадесет месеца. Толкова необикновено ли е тя да ми даде дума да се омъжи за мен след малко повече от пет години?

— Как да ви кажа?! Доста дълъг е този срок. Съветвам ви да не разчитате много на това обещание, сър. Спомнете си, че веднъж вече се излъгахте. Може да е била напълно искрена, но все пак… тя е толкова млада!

— Аз да съм се излъгал? Няма такова нещо! — разгорещено възкликна Болдуд. — Тя не е нарушавала никакво обещание, защото никога не ми е обещавала нищо! Уверен съм, че Батшеба държи на думата си и не би ме измамила!

Трой седеше в ъгъла на кръчмата „Белият елен“ в Кастърбридж, пушеше и отпиваше от някаква димяща напитка. На вратата се почука и влезе Пениуейс.

— Е, говори ли с него? — попита Трой и му посочи да седне.

— С Болдуд ли?

— Не. С адвоката Лонг.

— Първо там отидох, но го нямаше в къщи.

— Нямам късмет!

— Аха, така изглежда.

— Все пак не разбирам защо един човек, когото смятат за удавен, макар и да е жив, трябва да носи някаква отговорност. Няма да питам никакъв адвокат. Няма!

— Не е точно така. Щом човекът сменя името си и заблуждава целия свят и жена си, значи той е измамник. Законът го счита за самозванец и мошеник и го преследва.

— Ха, ха. Добре го каза, Пениуейс! — изсмя се Трой, но веднага попита тревожно: — Ти как мислиш, има ли нещо между нея и Болдуд? Кълна се в душата си, не мога да го повярвам! Тя сигурно много ме мрази! Можа ли да разбереш дали го е насърчила с нещо?

— Нищо такова не можах да разбера. Изглежда, той много е хлътнал по жена ви, но за нея нищо не мога да кажа. До вчера не бях чувал нищо определено. Днес разбрах, че тази вечер тя ще отиде на празненството у тях. Хората казват, че изобщо не е влизала в къщата му и не била разменила нито една дума с него от Грийнхилския панаир насам. Но какво ли не говорят хората? Знам само, че тя не го харесва и се отнася с него равнодушно и дори сурово.