Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Отначало Трой реши да не му обръща внимание и да действа според обстановката. По всяка вероятност този човек го бе познал; а може и да не бе така. Напълно основателно Трой се опасяваше, че вестта за неговото завръщане ще го изпревари в Уедърбъри и ако Батшеба узнае за настоящата му професия, това още повече ще го изложи пред нея. Освен това, ако реши изобщо да не се връща, подмятанията, че е жив и се навърта наоколо ще му навредят. Във всеки случай трябваше да разбере какво е материалното положение на жена му, преди да реши окончателно.

Измъчван от неизвестността, Трой се отправи на разузнаване. Хрумна му, че ще бъде благоразумно да намери Пениуейс и да опита да се сдружи с него. Сложи си дълга гъста брада от реквизита на цирка и тръгна из панаира. Притъмняваше и почтените хора подготвяха каруците и двуколките си за завръщане у дома.

Най-голямата палатка-бюфет беше оборудвана от собственика на странноприемницата в съседния град. Смяташе се, че това е най-доброто заведение, където човек може да се нахрани и почине. Стопанинът Тренчър (както фамилиарно го титулуваха в местния вестник) беше солиден човек, известен в целия окръг с изисканата си кухня. Палатката му беше разделена на две части — първа и втора класа, а в края на първата бе отредено място за най-изисканата публика. Отрупан с подноси тезгях, зад който се суетеше самият стопанин в снежнобяла престилка, отделяше двете части една от друга. Стопанинът Тренчър обслужваше посетителите в такъв вид, като че ли цял живот беше прекарал в тази палатка. В това светилище — отделението за най-изтънчена публика — имаше маса с няколко стола, а на нея самовар, посребрен чайник и кафеник, порцеланови чаши и подноси, кейкове със стафиди, в свещниците горяха свещи и всичко това създаваше впечатление за уют и разкош.

Трой застана на входа на палатката-бюфет, където една циганка пържеше палачинки и ги продаваше по пени парчето. Той огледа лицата на посетителите. Пениуейс не беше вътре, но скоро през един отвор в завесата се мярна Батшеба, седнала на масата за привилегирована публика. Трой се отдръпна от входа, потъна в тъмнината, заобиколи палатката и се ослуша. Различи гласа на Батшеба, седнала до самата стена. Тя разговаряше с някакъв мъж. Кръвта нахлу в лицето на Трой: нима тя е толкова лекомислена, че си позволява да флиртува на панаира? Не означава ли това, че го смята за мъртъв? За да се увери с очите си, той извади ножче, внимателно направи два кръстосани разреза в платното, дръпна крайчетата и се получи малка дупка. Той долепи око към нея и веднага се дръпна като ужилен: главата на Батшеба беше само на един лакът разстояние от него. От толкова близо не му беше удобно да я гледа. Затова направи друга дупка, малко по-ниско и встрани, на затъмненото място зад стола й, откъдето можеше лесно и спокойно да я наблюдава.

Сега Трой виждаше всичко, което ставаше вътре. Батшеба се бе отпуснала назад, с чашка чай в ръка и отпиваше малки глътки, а мъжкият глас беше на Болдуд, който очевидно току-що бе донесъл чая. Батшеба се държеше непринудено, небрежно облегната на платнената стена, която бе приела формата на раменете й. Беше почти в обятията на Трой и се наложи той да се отдръпне малко назад, за да не усети тя през платното топлината на тялото му.

Неочаквано Трой почувства, че в душата му отново се пробуди чувството, което бе изпитал през деня, преди представлението. Батшеба беше прекрасна както преди. Тя му принадлежеше. Изминаха няколко минути, докато той успя да овладее желанието да влезе в палатката и да предяви правата си над нея. Но после си помисли, че тази горда жена, която го гледаше отвисоко дори когато го обичаше, сигурно ще го намрази, ако разбере, че е станал странстващ цирков артист. Ако се върне, той трябва на всяка цена да пази в тайна от жителите на Уедърбъри този период от живота си, иначе ще стане за смях на цялата енория. Ще го кръстят „Търпин“ и този прякор ще му остане за цял живот. Без съмнение трябва напълно да зачеркне от биографията си тези последни месеци и чак тогава да се появи в качеството си на неин съпруг.

— Не искате ли още една чаша чай преди тръгване, госпожо? — попита фермерът Болдуд.

— Благодаря ви — отвърна Батшеба, — но трябва да отпътувам веднага. Колко неучтиво е от страна на онзи човек да ме кара да го чакам толкова до късно! Ако не беше тази среща, щях да замина още преди два часа. Изобщо не смятах да влизам тук. Чашка чай действа много освежаващо, но не бих дошла тук, ако вие не бяхте ми предложили.