Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Когато погледна през една цепнатина на платното, за да се ориентира, Трой видя точно пред себе си своята нищо неподозираща съпруга, която седеше, както вече беше описано, като кралица на рицарски турнир. Той се отдръпна страшно объркан и веднага си помисли, че въпреки силния грим, тя непременно ще го познае по гласа. Този ден той неведнъж бе допускал, че някой уедърбърец или друг негов познат може да бъде сред зрителите и да го познае, но предизвикателно бе поел този риск. Тук обаче беше самата Батшеба. Действителността осуети всичките му предположения и той разбра, че е проявил непростимо лекомислие.

Тя беше тъй очарователно красива, че неприязънта му към жителите на Уедърбъри веднага се изпари. Най-неочаквано, само за миг, тя го бе покорила отново. Какво да прави? Да излезе на арената, все едно че нищо не се е случило? Не можеше да направи това. По тактически съображения Трой не искаше да бъде познат. Освен това изпитваше силен срам при мисълта, че прелестната му жена, която и без това го презира, ще го намрази още повече, когато види до какво жалко положение е стигнал. Той се изчерви и му стана ужасно тъжно и досадно, че се е поддал на чувствата и мрачните си спомени от Уедърбъри и съдбата го подхвърля из цялата страна.

Но в трудни положения Трой винаги проявяваше особена находчивост. Той рязко дръпна завеската, разделяща неговата гримьорна от съседната, където се преобличаше директорът и собственикът на цирка. Пред очите му се показа от главата до пояса Том Кинг, героят на представлението; а от пояса до петите — гореспоменатият почтен директор.

— Дявол да го вземе! — възкликна Трой.

— Какво има?

— Сред публиката видях един мошеник, мой кредитор, от когото се крия. Само да отворя уста и съм загубен! Какво да правя сега?

— Мисля, че трябва да излезеш на арената.

— Не мога!

— Но нали представлението трябва да се състои?

— Обяви, че Търпин се е простудил и ще изпълни ролята си без думи.

Собственикът на цирка поклати глава.

— Във всеки случай и да играя, и да не играя, уста няма да отворя — твърдо заяви Трой.

— Добре. Чакай да си помисля. Ето какво — рече другият, очевидно съобразил, че в такъв момент не трябва да дразни първия си актьор. — Няма нищо да обяснявам. Изпълни си ролята без да казваш нито дума. Само от време на време намигвай многозначително, а на по-патетичните места поклащай геройски глава. Те изобщо няма да разберат, че са пропуснати думите.

Предложението изглеждаше приемливо, защото репликите на Търпин бяха кратки и малко на брой. Цялата прелест на пиесата се състоеше в бурно развиващото се действие. И тъй, представлението започна, в съответния момент Черната Бес изскочи на зелената арена, аплодирана от зрителите. Сцената при бариерата, когато късно вечерта полицаите преследват по петите Бес и Търпин, а дремещият пазач по нощна шапчица с пискюл ги уверява, че не е минал никакъв конник, предизвика бурен възторг у Коган. „Браво!“ — прогърмя той. Викът му се разнесе по целия панаир и заглуши блеенето на овцете, а Пуъграс се ухили щастливо, наслаждавайки се на драматичния ефект от контраста: героят току-що ловко прескочи бариерата, а неговите врагове, представителите на бавно куцукащото правосъдие, бяха принудени да чакат, докато ги пуснат. Когато Том Кинг умираше 67 67 Том Кинг — приятел на Дик Търпин, застрелян случайно от него. , Джоузеф трескаво сграбчи ръката на Коган и прошепна просълзен:

— Нали не го застреляха наистина, Джан? Нали това е само на ужким?

А когато се разигра последната печална сцена и трупът на бързата и вярна Бес трябваше да бъде изнесен от дванадесет зрители-доброволци, Пуъграс неудържимо се втурна напред и предложи услугите си.

— Ще има за какво да разказвам на децата и при Уорън.

Действително оттогава Джоузеф много години наред разказваше в Уедърбъри с тон на доста поживял и препатил човек как със собствените си ръце е докоснал копитото на Бес. Ако, както твърдят някои мислители, безсмъртен е този, чийто образ навеки се запечатва в паметта на хората, то Черната Бес — при условие че и преди не е била безсмъртна — в този ден се обезсмърти.

А Трой се гримира така, че стана неузнаваем. При излизането на арената се чувстваше малко на тръни, но скоро разбра, че с изкусно положения грим неговата метаморфоза е пълна и дори Батшеба не може да го познае. Все пак, когато пиесата завърши, той си отдъхна облекчено.

Вечерта имаше второ представление и палатката бе осветена отвътре. Сега Трой изпълняваше спокойно ролята си и дори се престраши да произнесе няколко реплики. Но когато завършваше последната, застанал на края на арената, съвсем близо до първия ред зрители, на около ярд от себе си той забеляза един човек, който внимателно разглеждаше профила му. Трой бързо промени своята поза и се отдалечи, след като позна крадливия управител Пениуейс, заклетия враг на жена си, който продължаваше да се навърта около Уедърбъри.