Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Оттогава той вече не се разделяше с тази приятна мечта. Шест години, разбира се, бяха дълъг срок, но през това време той ще живее с надежда, а колко дълго бе измъчван от пълна безнадеждност! Яков е работил два пъти по седем години, за да получи ръката на Рахил 64 64 Яков се влюбва в своята братовчедка Рахил и работи седем години за чичо си Лаван. Това е условието, за да получи Рахил за жена. Но когато изминават тези години, Лаван му дава по-голямата си дъщеря Лия. Яков работи за чичо си още седем години и чак тогава се оженва за Рахил. Битие XXIX. . Какво значат само шест години, когато става въпрос за жена като Батшеба? Той се опитваше да убеди себе си, че дори ще му е по-приятно да изчака тези шест години, отколкото веднага да получи съгласието й. Болдуд смяташе, че обича Батшеба с безкрайно дълбока, силна, безсмъртна любов и тази отсрочка ще му помогне убедително да й докаже чувствата си, които досега тя сигурно е недооценявала. За него шест години са като шест минути, той не цени времето си, нужна му е единствено нейната любов! През това време той ще я ухажва деликатно, възвишено и тя ще се убеди, че му е по-скъпа от всичко на света.

Междувременно лятото бе към края си и дойде време за Грийнхилския панаир. Жителите на Уедърбъри всяка година ходеха на тържището.

Грийнхил беше нещо като Нижни Новгород 65 65 Нижни Новгород (сега град Горки) — там ежегодно се уреждали големи панаири през август и септември. на Южен Уесекс; а най-оживеният, най-шумният и най-весел ден от всички в годината беше тържището на овцете. То събираше хората всяка година на един хълм, където доста добре се бяха запазили старинни земни укрепления — могъща крепостна стена и кръгъл ров, който я опасваше. Тук-там стената беше разрушена; от двете противоположни страни в нея имаше два широки прохода — към всеки от тях водеше лъкатушен път. Мястото за панаира беше оградената от крепостната стена поляна — около десет-петнадесет акра. Тук имаше няколко постройки, но повечето посетители предпочитаха да се настанят в палатки, където се хранеха и спяха, докато оставаха на панаира.

Пастирите, които идваха отдалеч, тръгваха от домовете си два-три дни или дори цяла седмица преди началото на панаира, изминаваха със своите питомци по десет-дванадесет мили на ден и привечер спираха да починат на предварително определени, наети от собствениците на стадата места, където нахранваха гладувалите от сутринта овце. След всяко стадо крачеше пастирът, прехвърлил през рамо торбата с всичко необходимо за цяла седмица, хванал с ръка гегата, която му служеше като жезъл в неговото поклонничество. Случваше се по пътя някои овце да се преуморят, да закуцат и дори да се обагнят. Затова ако стадото идваше отдалеч, често го съпровождаше каруца, в която качваха пострадалите овце и ги возеха до самия панаир.

Уедърбърските ферми не бяха много далеч от Грийнхил и не се налагаше да се вземат такива предпазни мерки. Обаче съединените стада на Батшеба и мистър Болдуд бяха твърде многочислени, представляваха голяма ценност и изискваха засилен и внимателен надзор, затова освен Болдуд, неговият пастир и Каини Бол, тях ги придружаваше и Габриел; разбира се, най-отзад подтичваше и старото куче Джордж. След като отминаха развалините на старинния град Кингсбиър, те започнаха да се изкачват по платото.

Тази сутрин, когато есенното слънце се издигна над Грийнхил и освети росната поляна на върха му, между плетовете покрай пътищата, пресичащи във всички посоки широката равнина, започнаха да се издигат мъгляви облаци прах. Постепенно облаците се приближаваха към подножието на хълма и скоро вече можеха да се различат отделните стада, които се изкачваха по криволичещите пътища нагоре към върха. Придвижвайки се бавно, те навлизаха през отворите на крепостната стена, накъдето водеха пътищата. Това бяха многобройни стада — рогати и безроги, сини и червени, бозави и кафяви, дори зелени или розови овце, в зависимост от вкуса на вапцаря и обичая на фермата. Хората викаха, кучетата лаеха, но плътно струпалите се пътници, привикнали по време на дългото пътешествие с това, което иначе ги плашеше, го възприемаха равнодушно, като само от време на време с жално блеене изразяваха безпокойството си, че са ги докарали сред толкова необичайно за тях обкръжение. Тук-там над морето от овчи гърбове се издигаше високата фигура на пастира, напомнящ гигантски идол сред тълпа паднали ничком поклонници.