Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Късната есен вече преминаваше в зима. Сухите листа засипваха с дебело покривало торфа в блатата и горския мъх. До неотдавна Батшеба изпитваше някакво парализиране на чувствата, което в същност бе само привидно. Сега я овладя странно спокойствие, което не можеше да бъде наречено безметежност. Докато беше уверена, че Трой е жив, тя можеше да мисли хладнокръвно за смъртта му, но сега, когато имаше вероятност да е мъртъв, съжаляваше за загубата. Тя продължаваше да управлява фермата, получаваше значителни доходи, без да се интересува от тях, и влагаше парите в различни начинания просто защото тъй бе правила и преди. Изминаха само няколко седмици, но от миналото я отделяше огромна пропаст, като че ли беше умряла, но запазила способността си да разсъждава, и подобно на охладнелите един към друг герои на известната поема 63 63 „Статуята и бюстът“ (1855 г.) от Роберт Браунинг. Двама влюбени разменят погледи през прозореца. Въпреки че отначало искат да избягат заедно някъде, те самите създават най-различни спънки, докато накрая взаимното им чувство охладнява съвсем. И за да не угасне привичката им да се гледат, той слага до прозореца своя бюст, а тя — статуята си. можеше да размишлява за това какъв драгоценен дар е бил за нея предишният живот.

Все пак апатията, овладяла Батшеба, имаше благоприятни последствия — Оук бе назначен за управител, нещо, което тя дълго не се бе решавала да направи. Но тъй като Габриел всъщност отдавна изпълняваше тези задължения, промяната — ако изключим значителното увеличение на заплатата му — много не се забелязваше от околните.

Болдуд живееше уединено и в пълно бездействие. Голяма част от неговата пшеница и ечемик пострадаха от дъждовете. Зърното прорасна, филизите гъсто се сплетоха и в края на краищата започнаха да хвърлят ечемика на свинете. Хората заговориха, те се удивяваха на небрежността на фермера, която вече му беше причинила големи загуби; а един негов работник поясни, че и дума не може да става за разсеяност, тъй като подчинените му неведнъж най-внимателно са напомняли на Болдуд за опасността, която заплашва неговото зърно. Загледан в свинете, които с отвращение бягаха от гнилите класове, Болдуд най-после се опомни и една вечер изпрати да извикат Оук. Дали това беше предизвикано от неотдавнашното повишение на Оук, или от нещо друго, не знаем, но фермерът предложи на Габриел да поеме управлението и на Долната ферма, заедно с фермата на Батшеба, уверявайки го, че му е необходим помощник, и то именно такъв надежден като него човек. Очевидно нещастната звезда на Габриел бързо залязваше.

Когато Батшеба узна за това предложение — защото Оук бе задължен да се посъветва с нея, — първоначално вяло възрази. Тя смяташе, че за един човек ще бъде трудно да управлява и двете ферми. Болдуд, който, както знаем, се ръководеше не толкова от материални, а от лични съображения, предложи на Оук един кон за по-бързото придвижване от едното до другото място, защото фермите бяха една до друга. По време на тези преговори Болдуд не контактуваше непосредствено с Батшеба, а с Оук, който им служеше като посредник. В края на краищата всичко се уреди благополучно и възседнал здравия нисък жребец, Оук започна ежедневно да обикаля надлъж и нашир почти две хиляди акра, оглеждайки доволен тези владения, като че ли цялата реколта му принадлежеше, докато стопанката на едната половина и стопанинът на другата седяха по домовете си в тъжно и мрачно уединение.

През пролетта в енорията хората заговориха, че Оук нещо много бързо се подрежда.

— Каквото и да кажете — клюкарстваше Сюзан Тол, — ама Гейб Оук много започна да се конти. Три пъти седмично си лъска ботушите, в неделя излиза с цилиндър, а за работната блуза да не говорим, съвсем е забравил какво е това. Дуе се като пуяк, а аз само му гледам сеира, чудя му се и мълча.

Габриел получаваше заплата от Батшеба независимо от доходите на нейната ферма. Но скоро стана известно, че се е споразумял с Болдуд да получава известна част от неговите приходи, разбира се, доста скромна, но все пак това бе по-почетно, отколкото да работи като наемен работник: тази сума можеше да се увеличи, за разлика от заплатата. Някои хора започнаха да наричат Оук скъперник, може би защото видяха, че сега, когато положението му много се подобри, той продължаваше да живее в същата обстановка, в същата къща, сам си белеше картофите, кърпеше си чорапите и дори сам си оправяше леглото. Но Оук проявяваше предизвикателно безразличие към общественото мнение, освен това строго се придържаше към старите привички и обичаи само защото те бяха стари, и поведението му можеше да се тълкува двояко.