Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Най-после той се добра до него и пред очите му изникна необикновено величествена картина, която го порази, тъй както някога пред смаяния взор на Балбоа 61 61 Васко Нунес де Балбоа (1475–1517) — сподвижник на Кортес. Той първи видял Тихия океан. се е разкрил Тихият океан. Необятното огледално-стоманено море, пресечено тук-там от леки, като че гравирани линии, се простираше до самия хоризонт, а надясно, близо до пристанищния град Бъдмаут, слънцето пръскаше по него следобедните си лъчи и прогонваше всички цветове, замествайки ги с маслено-блестяща, сякаш полирана повърхност. В небето, морето и на земята не се забелязваше никакво движение освен кипящата около крайбрежните скали млечнобяла пяна, от която често се откъсваха малки езичета и близваха камъните по брега.

Когато се спусна от хълма, той се озова в малък залив, окръжен от скали. Трой се отърси от унинието, реши да почине, да се изкъпе и тогава да продължи. Съблече дрехите и се хвърли във водата. Той беше опитен плувец и му стана скучно да плува в затворен залив със застояла като в езеро вода, прищя му се да се полюлее на океанските вълни. Бързо преплува между две огромни отвесни скали, които можеха да бъдат наречени Херкулесови стълбове на това миниатюрно Средиземно море. За зла участ покрай заливчето минаваше течение, за което той даже и не подозираше; то не създаваше никаква трудност дори за най-лекия плавателен съд, но за неочаквано подхванатия от него плувец беше доста опасно. Трой почувства, че течението го повлече наляво, а после с мощен тласък го отнесе в открито море.

Сега той си спомни за зловещата слава на този залив. Не един клетник, рискувал да се къпе тук, бе молил бога да му изпрати смърт на сушата, но молбите, като тези на Гонзало 62 62 Гонзало: „Сега давам хиляда квадратни мили море за три педи безплодна суша, само бурени и тръне.“ Шекспир, „Бурята“, I, 1. Превод Валери Петров. , бяха останали без отговор. Обхвана го смътна тревога, че и него ще го постигне същата участ. Наоколо не се виждаше никаква лодка; там далеч над морето се издигаше Бъдмаут и като че ли равнодушно наблюдаваше отчаяните му усилия, а близо до града неясно се очертаваха преплетените въжета и мачтите до входа на пристанището. Безплодните опити да доплува обратно в заливчето изтощиха Трой; от слабост той вече се държеше на няколко инча по-дълбоко от обикновено във водата и се стараеше да диша само през носа. Няколко пъти се обръща по гръб, плуваше бътерфлай, прибягваше към други начини, а накрая реши да използва последното средство — да легне леко наклонен във водата и да се опита да стигне брега, като постепенно, с леки тласъци пробива течението. Тези по необходимост бавни придвижвания не изискваха много усилия. Той не знаеше къде ще успее да излезе на сушата, защото брегът постепенно и безнадеждно се отдалечаваше от него. Все пак Трой се приближаваше към дъгата на вдадения в морето нос отдясно, който се очертаваше на фона на обляното в слънце небе. Погледът на плувеца беше прикован към врязаната в морето ивица земя, това бе последната му надежда. Внезапно някакъв съд се показа иззад носа. Това беше лодка с няколко моряци, която се насочваше в открито море.

Силите на Трой мигновено се удесеториха, той реши да продължи борбата. Загребвайки с дясната ръка, той започна да маха и пляска по водата с лявата, развика се с всички сили. От лодката много ясно се виждаше бялата фигура на фона на вече потъмнялата вода и моряците го забелязаха веднага. Те дружно натиснаха веслата и лодката се понесе към Трой; след пет-шест минути двама моряка го издърпаха на кърмата.

Това беше част от екипажа на един бриг, изпратена на брега за пясък. Въздухът бързо захладняваше. Моряците дадоха на Трой сухи дрехи и обещаха, че на другата сутрин ще го откарат на брега. Без да се бавят повече, защото вече беше късно, те взеха курс към кораба си, който стоеше на рейд.

Нощта бавно се спускаше над необятните водни простори. Недалеч, там, където бреговата линия се извиваше към хоризонта в дълга тъмна ивица, започнаха да просветват вериги от жълти огънчета — вече палеха фенерите по главната улица на Бъдмаут. Чуваше се само скърцането на веслата, лодката летеше напред и докато сумракът се сгъстяваше, светлините ставаха все по-ярки, отблясъците им, падащи върху морето, разсичаха вълните като пламтящи мечове. Най-после пред лодката израснаха неясните силуети на корабите, а малко след това моряците се качиха на своя бриг заедно с Трой.