Томас Харди - Далече от безумната тълпа

На хиподрума стигна в два часа и остана там известно време. После се върна в града и се шля там до девет часа. Но образът на Фани непрекъснато го преследваше; тя му се привиждаше такава, каквато се появи пред него в мрачната вечерна дрезгавина последния път, а упреците на Батшеба още звучаха в ушите му. Той се зарече да не залага и сдържа обещанието си. Същата вечер в девет часа, когато излизаше от града, джобовете му бяха олекнали само с няколко шилинга.

Караше бавно към Уедърбъри и чак сега за първи път си помисли, че може би Фани се е разболяла и затова не е дошла на уговорената среща. Този път тя не би повторила грешката си. Той съжали, че не е останал в Кастърбридж да разпита тук-там за нея. Когато пристигна, спокойно разпрегна коня и влезе в къщата, където, както вече видяхме, го очакваше жесток удар.

Веднага щом леко се развидели, Трой се надигна от леглото и без да го е грижа къде е Батшеба, дали е жива или не, слезе долу и излезе през задния вход. Тръгна към църковния двор. Там се поогледа, докато видя един новоизкопан гроб, който беше приготвен предишния ден за Фани. След като вече научи къде е гробът, той забърза към Кастърбридж. Спря само на хълма, където за последен път бе видял Фани жива, и се унесе в кратък размисъл.

Когато стигна в града, Трой хлътна в една малка странична уличка и скоро влезе през двойна порта с надпис „Лестър. Гравюри върху мрамор и гранит“. В двора бяха пръснати каменни плочи с всякакви размери, с издълбани на тях жалейни надписи, но без имена, защото бяха предназначени за хора още живи.

Видът, говорът и постъпките на Трой бяха толкова различни и необичайни, че дори и самият той съзнаваше това. Пристъпвайки към покупката на надгробната плоча, той се държеше като абсолютно непрактичен човек. Не можеше да си наложи да обмисля, пресмята или да икономисва. Овладя го неудържимо желание и той започна да настоява като дете, което иска играчка.

— Трябва ми хубав надгробен паметник — каза той на стопанина на каменоделната, който седеше в малка канторка в дъното на двора. — Дайте ми най-хубавата плоча, която имате, за двайсет и седем фунта.

Това бяха всичките му пари.

— Всичките разходи ли да включва тази сума?

— Всичко. Изрязването на името, закарването до Уедърбъри и издигането на паметника. Но веднага.

— Тази седмица няма да успея да го изработя.

— На мен ми трябва сега.

— Ако искате паметник като тези, дето ги имам на склад тук, в двора, ще стане веднага.

— Добре — нетърпеливо отвърна Трой. — Покажете какво имате.

— Този е най-хубавият, дето имам — каза каменоделецът и отиде под навеса. — Ето. Мраморна плоча, която ще стои изправена, с красиви орнаменти и медальони на съответната тема; в допълнение ето и другата, която се поставя в краката, със същите орнаменти; а това е надгробната плоча. Само полирането на този комплект ми струваше единайсет фунта. Материалът е от най-добро качество. Гарантирам, че ще издържи на дъждовете и студовете поне сто години без нито една пукнатина.

— Колко ще струва всичко?

— Ще издълбая името и ще го закарам в Уедърбъри за сумата, която споменахте.

— Пригответе всичко днес. Сега ще ви платя.

Каменоделецът се съгласи, учудвайки се на това настроение у човек, който не носеше никакви траурни дрехи. Трой му обясни какъв да бъде надписът, плати и си отиде. Следобед той дойде пак и видя, че надписът е почти готов. Почака в двора, докато опаковаха паметника и го натовариха на каруца, която тръгна за Уедърбъри. На двамата работника, които придружаваха паметника, той даде указания в Уедърбъри да попитат къде е гробът на споменатата в надписа особа.

Когато Трой излезе от Кастърбридж, вече беше тъмно. Той вървеше мрачен по пътя, понесъл тежка кошница. От време на време оставяше товара си за малко и спираше да си почине до някой мост или порта. По средата на пътя срещна работниците, които бяха закарали паметника. Той само попита дали са свършили работата и когато получи утвърдителен отговор, продължи.

В десет часа Трой влезе в църковния двор и веднага се насочи към мястото, където сутринта бе видял празния гроб. Той беше до северната фасада на камбанарията, почти скрит от погледите на минувачите. Доскоро на това място имаше само камъни и елшови храсти, но сега то беше разчистено и подготвено за погребения, защото гробището вече ставаше тясно.

Паметникът беше издигнат тук — красив и снежнобял в мрака. Състоеше се от две надгробия, на мястото на главата и краката; съединяваше ги мраморна плоча със запълнена с пръст вдлъбнатина в средата, където можеха да се посадят цветя.