Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Но ето, Трой падна на колене. Лицето му изразяваше нещо неопределено между разкаяние и благоговение. Той се наведе над Фани Робин и я целуна нежно, тъй както целуват заспало дете, за да не се събуди.

Безсилна да изтърпи това, Батшеба се хвърли към него. Всичките бурни чувства, които бяха дремали в нея, откакто беше познала любовта, сега като че ли се сляха в един порив. Настъпи рязка промяна; допреди няколко минути тя огорчено бе размишлявала за опетнената си чест, за ограбената си любов, за отнетото майчинство. Но всичко бе забравено веднага щом в нея заговори жената, все още влюбена в Трой. И макар отдавна да се бе простила с илюзиите си, Батшеба се ужаси при мисълта, че бракът с единствения мъж, когото беше обичала и въпреки всичко обичаше още, се разтрогва пред очите й. Тя го прегърна и прошепна с кървящо от мъка сърце:

— Не, не ги целувай! О, Франк, не мога да понеса това, не мога! Аз те обичам повече от нея. Целуни и мен, Франк, целуни ме! Ти трябва да целунеш и мен, Франк!

В тази детинска молба крещеше цялата мъка на дълбоко страдащата жена. „Това ли е независимата и горда Батшеба?“, помисли Трой, след като се освободи с усилия от прегръдката й. Той я погледна недоумяващо — тъй неестествено и странно беше за нея такова държане. Порази го неочаквано откритие — значи всички жени са еднакви! Дори Фани и Батшеба, толкова различни на пръв поглед, дълбоко в душите си безкрайно си приличат. За миг Трой бе осенен от предположението, че духът на мъртвата се е вселил в тялото на живата жена до него. Когато краткотрайната изненада премина, той втренчи в нея смразяващо надменен поглед.

— Няма да те целуна! — заяви той и я отблъсна.

Ако съпругата беше спряла дотук? Но как да се овладее в такъв ужасен миг, когато от човека не може да се очаква благоразумие и трезв разсъдък! Това беше напълно естествено и даже простимо. С върховно усилие на волята тя обузда кипящите чувства в себе си.

— Защо? — попита тя със сдържана болка и странно изтънял, напрегнат, сякаш чужд глас.

— Аз съм лош, зъл и безчувствен човек — отвърна той.

— А тази жена е твоя жертва; както и аз.

— Ах! Не ми се подигравай, мадам. За мен тази жена, дори мъртва, означава много повече, отколкото ти беше, си или ще бъдеш. Ако Сатаната не ме беше изкушил с лицето ти и твоето проклето кокетство, аз щях да се оженя за нея. Това беше единственото ми желание, преди ти да се беше изпречила на пътя ми. Така и трябваше да направя, но вече е много късно! За това заслужавам цял живот да страдам! — И се обърна към Фани: — Но не се безпокой, мила — прошепна Трой. — Защото на небето, пред бога, ти си моята единствена истинска съпруга!

При неговите думи от гърдите на Батшеба се изтръгна продължителен гърлен вопъл на безмерно отчаяние и гняв. Сред тези стари стени, видели много поколения, никога не беше прозвучавал такъв стон. Това беше краят на нейния брачен съюз с Трой.

— Тогава какво съм аз за теб? — жалостно изхлипа Батшеба; необичайната за нея невъздържаност още повече утежни положението й.

— За мене ти не означаваш нищо — безжалостно отсече Трой. — Свещеникът може да извърши обреда, но това още нищо не значи. Сърцето ми не ти принадлежи, аз не съм твой.

Внезапно Батшеба беше овладяна от безумното желание да избяга от него, от това място, да се скрие и да се спаси от неговите думи дори с цената на смъртта. Тя не чака нито миг, а се хвърли към вратата и побягна навън.

Батшеба крачеше бързо по тъмния път, без да знае накъде отива, без да се интересува от посоката и крайната цел на това бягство. Когато се огледа за първи път, пред очите й се мярна порта, водеща в някакъв гъсталак, над който бяха надвиснали големи дъбове и буки. Спомни си, че е виждала мястото и преди; това, което приличаше на непроходим шубрак, в същност беше изсъхнала папрат. Батшеба просто не знаеше къде да се дене и все още разтреперана от вълнение, реши да се скрие сред папратите. Когато навлезе навътре, под едно наклонено дърво тя се натъкна на незасегнато от влагата местенце и седна върху леглото от папратови листа и стъбла. Механично придърпа към себе си сухи листа, за да се предпази от вятъра, и затвори очи.

Батшеба не беше много наясно дали е спала тази нощ. Но след няколко часа, когато се събуди, ободрена и вече поуспокоена, тя почувства, че над и около нея, по дърветата стават интересни неща. Първият звук бе дрезгавият крясък на едно пробудило се врабче.