Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Лиди излезе от гостната.

Батшеба седеше отчаяна и самотна, в същност не по-самотна от времето, когато не бе омъжена; но тогава тя имаше чувството, че стои сама на някой висок връх, а сега сякаш я бяха зазидали в пещера. През последните два дни се бяха прибавили тези мъчително тревожни мисли за миналото на нейния съпруг. Решението й Фани да остане временно тук беше резултат от странно обърканите пориви, които се бореха в нейните гърди. Може би ще бъдем по-точни, ако кажем, че това беше решителна съпротива срещу собствените й предразсъдъци, усилие да прояви състрадание въпреки противоположните чувства, които се опитваха да вземат връх и да заглушат всякаква жалост към мъртвата, защото като жива тя я бе предшествала и е била обичана от този, когото Батшеба още обичаше, въпреки че любовта беше смъртно ранена и отровена от мрачни предчувствия.

След пет-десет минути отново се почука на вратата. Появи се Лиди, която направи няколко крачки и най-после каза колебливо:

— Мериан току-що е чула нещо много странно, но то, изглежда, не е вярно. След два-три дни сигурно ще разберем истината.

— За какво става дума?

— О, няма никаква връзка с вас, мем. То е за Фани. Същото, което сте чули и вие.

— Аз не съм чувала нищо.

— Искам да кажа, злобните слухове, които стигнаха тук през последния час, че… — Лиди се приближи до господарката си и прошепна бавно на ухото й края на изречението; докато говореше, тя кимаше с глава към стаята, където беше тялото на Фани.

Батшеба се разтрепери от глава до пети.

— Не вярвам! — развълнувано извика тя. — А и на ковчега е написано само нейното име.

— Аз също не вярвам, мем. Защото ако беше истина, сигурно щяхме да разберем нещо повече, нали, мем?

— Може да научим, а може и нищо повече да не чуем.

Батшеба се извърна към огъня, за да скрие лицето си от погледа на Лиди. Когато разбра, че господарката й няма да каже нищо повече, Лиди се измъкна, затваряйки тихо вратата, и отиде да спи.

Тази вечер озареното от пламъка лице на Батшеба би разтревожило дори и тези, които не я обичаха много. Вестта за печалната участ на Фани Робин не предизвика злорадството й, въпреки че тя беше спечелила в съперничеството, както Естир пред Астин 56 56 Астин, законната съпруга на персийския цар Артаксеркс, била изгонена и заменена с красивата Естир, защото отказала да вземе участие в содомитска оргия. . При последното влизане на Лиди в стаята прекрасните очи на нейната господарка гледаха уморено и безжизнено. След краткия им разговор в тези очи се отрази неимоверно страдание. Простодушната Батшеба, израснала в провинцията и възпитана по старомодни правила, беше дълбоко потресена от събитието, което би направило съвсем слабо впечатление на една светска жена — смъртта на Фани и нейното дете.

Смъртта на Фани е свързана с някаква трагична история, в която е замесена и тя самата, смътно подозираше Батшеба, макар Оук и Болдуд да не предполагаха това. Срещата със самотната жена в събота вечер мина без свидетели и не породи никакви разговори. Може би воден от най-добри намерения, Оук криеше колкото е възможно по-дълго обстоятелствата около смъртта на Фани; но ако знаеше, че Батшеба сама се опитва да разплете този възел, той нямаше да я държи в мъчително неведение, защото би разбрал, че страшната истина само ще потвърди подозренията й.

Изведнъж тя изпита непреодолимо желание да поговори с някого, по-силен духом от нея, и да почерпи от него мъжество, за да понесе с достойнство тежкото бреме на мъките, стоически да изтърпи разкъсващите я съмнения. Къде можеше да намери такъв приятел? В къщата не. Тя беше несъмнено най-хладнокръвната и сдържана жена под този покрив. Искаше едно — да се научи търпеливо да изчаква и да се въздържа от всякакви преценки, поне за близките няколко часа, а нямаше кой да я посъветва. Защо да не отиде при Габриел Оук? Не, тя няма да направи това! „Колко твърдо умее да понася Оук всички трудности в живота“, помисли си тя. Като че ли Болдуд изпитваше по-дълбоки, по-възвишени и по-силни чувства от Габриел, но и той също като нея не бе постигнал тази проста наука, която Оук владееше до съвършенство и доказваше това с всяко свое движение и поглед: той умееше да пренебрегне личните си интереси заради интересите на другите и не поставяше своето благополучие над всичко на света. Оук внимателно се вглеждаше в разиграващите се събития, като съвсем не се смяташе за техен център. Точно такава искаше да бъде Батшеба. Но нали Оук не се измъчва от неизвестността, която сега просто разкъсва сърцето й. Той знае всичко за Фани — тя беше напълно уверена в това. Ако сега отиде при него и го попита само: „Истина ли е това, което говорят хората?“ — като човек на честта, той ще бъде морално задължен да й отговори. И това ще бъде огромно облекчение за нея. Няма защо да му обяснява. Оук я познава толкова добре, че никакви нейни странности не биха го уплашили.