Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Е, Джоузеф, какво ти казаха да ми предадеш? — попита тя, когато той се приближи до нея.

— Повече никога няма да видите Фани Робин, мем. Няма я вече.

— Защо?

— Защото тя е умряла в приюта.

— Фани мъртва! Не може да бъде!

— Да, мем.

— От какво е умряла?

— Не знам точно от какво, но мисля, че е било от телесна слабост. Откакто я помня, все такава слабичка си беше, не издържаше на тежка работа и се топеше като свещ, както се казва. Сутринта й призляло, а тя била доста немощна и изтощена. Умряла вечерта. По закон тя се числи към нашата енория. Мистър Болдуд ще изпрати кола в три часа да я докарат тук и да я погребат на нашето гробище.

— Аз няма да позволя на мистър Болдуд да направи това. Ще го направя аз! Фани беше прислужница на чичо ми и макар че я познавам съвсем слабо, аз ще се погрижа за нея. Колко печално е всичко това! Фани в приют за бедни! — Батшеба бе започнала да разбира страданието и говореше с истинско чувство… — Изпрати някой при мистър Болдуд да му каже, че госпожа Трой счита за свой дълг да докара тялото на девойката, която дълго е служила на семейството й… Не трябва да я слагаме в кола. Ще намерим катафалка.

— За това няма да имаме време, мем.

— Да, сигурно няма да имаме време — замислено прошепна тя. — Кога каза, че трябва да отидем да я вземем? В три часа?

— Днес следобед в три часа, мем.

— Добре. Ти ще отидеш. В края на краищата една красива каруца е за предпочитане пред някоя грозна катафалка. Джоузеф, вземи новата каруца на яйове, тази синята с червените колела, и я измий хубаво. И, Джоузеф…

— Да, мем.

— Откъсни зелени клонки и цветя, да сложиш върху ковчега й. Вземи клонки лаурустинус, пъстър чемшир, тис, боже дръвце и няколко стръка хризантеми. И впрегни стария Галчо, защото тя го познаваше толкова добре и се грижеше за него.

— Добре, мем. Казаха ми да предам, че четирма работника от приюта ще ме срещнат при вратата на гробището, ще я вземат и ще я погребат по правилата на Опекунския съвет 53 53 Опекунски съвет — комитет, който управлява приюта. , както се полага според закона.

— Боже мой! Кастърбриджският приют! Как е могла Фани да стигне до това положение? — замислено продума Батшеба. — О, ако бях разбрала по-рано. Аз мислех, че тя е далече оттук. Колко време е живяла там?

— Само ден-два.

— О, значи не е била редовна обитателка на приюта?

— Не. Най-напред отишла да живее в един гарнизонен град, също в Уесекс, а после няколко месеца си изкарвала прехраната като шивачка в Мелчестър при една много почтена вдовица. Пристигнала в приюта неделя сутринта. Някои хора смятат, че е дошла пеша чак от Мелчестър. Не знам защо е напуснала Мелчестър. Да ви кажа нещо точно, все едно да ви излъжа. Та това е накратко, мем.

— Ах! — побледняла въздъхна тя и неспокойно продължи: — По нашия път ли е дошла?

— Сигурно… Лошо ли ви е, мем? Да извикам ли Лиди? Вие съвсем пребледняхте.

— Не, не я викай. Нищо ми няма. Кога е минала през Уедърбъри?

— Събота вечерта.

— Достатъчно, Джоузеф, можеш да вървиш.

— Разбира се, мем.

— Джоузеф, ела тук за малко. Каква беше косата на Фани Робин?

— Истина, мем, когато ме изпитвате така, като на съд, вярвайте, не мога да си спомня.

— Добре, няма значение. Хайде, тръгвай и направи каквото ти казах. Чакай… не, върви.

За да прикрие настроението си, което толкова явно се бе променило, тя се извърна и влезе в къщата, страшно отмаляла, с пулсиращи слепоочия. След половин час чу шума от каруцата и се показа навън, като съзнаваше, че изглежда смутена и обезпокоена. Облечен в най-хубавите си дрехи, Джоузеф тъкмо се канеше да тръгва. Клонките и цветята бяха натрупани в каруцата, както тя бе наредила. Но Батшеба не ги забелязваше.

— Джоузеф, кой беше нейният любим?

— Не знам, мем.

— Сигурен ли си?

— Да, съвсем сигурен съм, мем.

— В какво си сигурен?

— Сигурен съм само в това, че е пристигнала там сутринта и е умряла вечерта, без да каже нищо. Оук и мистър Болдуд ми разказаха много малко. „Джоузеф, малката Фани Робин е мъртва“, рече Габриел и ме погледна строго. Аз много се натъжих и го попитах: „Как е умряла?“ „Умряла е в Кастърбриджския приют за бедни и вече няма значение как е станало това. Стигнала до приюта в неделя рано сутринта, а е умряла същия следобед, това е ясно.“ После го попитах какво е правила напоследък, а мистър Болдуд престана да удря с бастуна си магарешкия бодил и ме погледна. Каза ми, тя била шивачка в Мелчестър и тръгнала оттам преди неделя. Минала някъде тъдява в събота вечер. После те ми поръчаха да ви съобщя за нейната смърт и си тръгнаха. Може би е умряла, защото цяла нощ е вървяла срещу студения вятър, нали разбирате, мем. Хората говореха, че била охтичава — зиме кашляше много. Но какво да говорим, вече се помина.