Томас Харди - Далече от безумната тълпа

Трой се поколеба. Той вече не я обичаше чак толкова, че да се остави да бъде увлечен от нея. Все пак трябваше да се покаже възпитан.

— Оскърбяваш ме с тези твои подозрения. Още е рано да ми слагаш усмирителна риза, а и това не ти приляга.

— Мисля, че имам право да помърморя малко, щом плащам — капризно се нацупи тя.

— Точно така. И тъй като вече помърмори, смятам, че можем да преминем към следващата точка. Батшеба, нямам нищо против шегите, но не прекалявай, за да не съжаляваш после.

— Аз вече съжалявам — изчервена отвърна тя.

— За какво?

— Че моят роман свърши.

— Всеки роман свършва с брака.

— Бих искала да не говориш така. Много ме огорчаваш, когато остроумничиш за моя сметка.

— А ти си много отегчителна за моя сметка. Сигурно ме мразиш.

— Не теб, а пороците ти. Тях мразя.

— Много повече ще ти приляга, ако се заемеш да ме излекуваш от тях. Хайде сега да свършим сметките с тези двайсет фунта и да си останем приятели.

— Горе-долу такава сума бях отделила за домашни нужди. Щом ти трябват пари, вземи ги — примирено отвърна тя.

— Много добре. Благодаря ти. Мисля, че утре ще изляза още преди закуска.

— Налага ли се? Ах, Франк, преди никакви приятели не можеха да те откъснат от мен! Тогава ти ме наричаше мила. Но сега за теб няма никакво значение как прекарвам дните си.

— Трябва да отида въпреки чувствата — рече Трой.

Докато говореше, той погледна часовника си и очевидно подтикван от някакъв неосъзнат порив, отвори задния капак. Оттам се показа плътно притисната малка къдрица. Случайно тъкмо в този миг Батшеба бе вдигнала очи и я видя. Кръвта нахлу в лицето й от изненада и огорчение. Тя още не бе успяла да помисли нещо, когато от нея се изтръгна възклицание.

— Женска къдрица! О, Франк, чия е тя?

Трой веднага затвори капака на часовника и отвърна небрежно, като човек, който демонстративно прикрива чувствата си:

— Твоя, разбира се. Чия би могла да бъде. Съвсем бях забравил, че е тук.

— Каква ужасна лъжа, Франк!

— Казвам ти, че бях забравил за тази къдрица! — високо отвърна той.

— Моля ти се, та този кичур е рус.

— Глупости!

— Ти ме обиждаш. Видях, че това е кичур от руса коса. Чий е? Искам да знам.

— Добре, ще ти кажа, за да се успокоиш. Това е кичур от косата на едно момиче, за което щях да се женя. Но това беше преди да се запозная с теб.

— Тогава трябва да ми кажеш името й.

— Не мога.

— Омъжена ли е?

— Не.

— Жива ли е?

— Да.

— Хубава ли е?

— Чудно, как може да е хубава, бедната, когато има такъв недостатък!

— Недостатък? Какъв недостатък. — Бързо запита тя.

— Батшеба, не бъди толкова капризна и ревнива. Ти знаеше какво представлява семейният живот. Ако си се страхувала от такива непредвидени случаи, значи не трябваше да се жениш.

Думите на Трой наистина й причиняваха голяма болка. Нещо заседна на гърлото й, очите й се просълзиха. Макар че се срамуваше да проявява вълнението си, накрая тя избухна:

— Значи това заслужих за своята любов към теб! Ах! Когато се оженихме, твоят живот ми беше по-скъп от моя. Можех да умра за теб. Наистина можех да умра за теб! А сега ти ми се подиграваш за глупостта, че съм свързала живота си с тебе. О, много мило от твоя страна, да ми напомняш за извършената грешка! Каквото и да ти е мнението за моя ум, не трябваше да ми го съобщаваш толкова жестоко точно сега, когато съм в твоя власт.

— Не е моя вината, че се случи така — въздъхна Трой. — Кълна се в честта си, тези жени сигурно ще ме докарат до гроба!

— А защо пазиш чужди кичури?! Ще изгориш този кичур, нали, Франк?

Той продължи, сякаш не бе чул думите й.

— Имам задължения, по-важни от съпружеските. Имам вина, която трябва да изкупя… Ти нищо не знаеш за предишните ми връзки. Ако ти имаш причини да се разкайваш за брака ни, аз имам още по-сериозни причини за това.

— Разкайвам се само ако ти не ме обичаш повече от всяка друга жена на света! — прошепна тя отчаяно и същевременно увещавайки го, като сложи треперещата си ръка върху неговата. — Но иначе не съжалявам. А ти не се разкайваш, защото обичаш някоя друга повече от мен, нали?

— Не знам. Защо говориш така?

— Ти няма да изгориш тази къдрица. Ти харесваш жената с красивата коса, да, да. Косата й е хубава, по-хубава от моята черна грива! Е, няма смисъл, каквото и да правя, няма да стана по-красива. Харесвай я, щом искаш!

— Честна дума, от няколко месеца съвсем бях забравил за този кичур. Спомних си за него днес, когато случайно го видях.